Полезна информация за свинете.

Удължено опрасване.

Бременният период при свинете е средно 114 дни с нормални отклонения от 110 до 119 дни. През последната седмица от бременността външните полови органи набъбват, зачервяват се и от

тях започва да изтича прозрачна слуз. Вимето напращява, цицките се изправят и слабо избледняват. Дванадесет часа преди началото на опрасването от тях може да се изцъркват капка жълтеникаво-бяла течност (коластра). Пет-шест часа преди опрасването свинята става неспокойна, а два-три часа преди раждането започва да събира постелята с крака и да си подготвя легло. При първите признаци на раждането свинегледачът подготвя свинята за опрасване. Предварително дезинфекцираният бокс се почиства, външните полови органи и вимето на свинята се измиват с топла вода и сапун и се подсушават с чист плат.   В сравнение с другите селскостопански животни свинете раждат по-лесно, но е необходимо процесът на опрасването да се наблюдава от гледача. Той трябва да измие ръцете си с топла вода и сапун и да ги намаже с вазелин, крем или олио. При оказване на помощ не трябва да се наранява нежната слизеста обвивка на вагината, а също така и стопанинът сам да се предпази от заразяване (лептоспироза). В повечето случаи опрасването започва късно следобяд и през нощта. При самото опрасване най-напред се показва водният мехур – изпълнените с течност зародишни обвивки. Когато първият плод преминава през тазовия отвор, подалият се навън мехур се пука, след което следва изтласкване на прасенцата.   Раждането на прасенцата става през интервали от 5 до 15 минути в продължение на 2-3 часа. Понякога между ражданията на две прасенца може да изтекат 30 минути, час, дори и повече. В повечето случаи роденото прасенце е мъртво или по-едро. Много рядко свинята опрасва 5-6 прасета с нормални интервали от 10 минути и след пауза от 1-2 часа опрасва пак нормално 5-6 прасета. В такива случаи се раждат прасетата от единия рог на матката и след това – от другия.   Плацентата (ложето, остатъкът) се изхвърля скоро след раждането на последното прасенце. Ако плацентите на отделните прасенца не са сраснали помежду си, те се изхвърлят една по една след раждането на всяко прасе. Обикновено плацентите на разположените в отделните маточни рога прасенца са сраснали и се изхвърлят след раждането на всичките прасенца от съответния рог на матката. Плацентата се изхвърля от бокса, за да не бъде изядена от свинята, след което тя може да прояви канибализъм – изяждане на прасенцата си. Замърсените части на тялото се измиват с дезинфекционен разтвор, избърсват се и вниманието на гледача се насичва към прасенцата.  

Свинята обикновено ражда лесно и рядко става нужда да й се помага. Въпреки това, тя трябва да бъде наблюдавана от подготвения гледач и в случай на нужда да й се помогне.   При опрасването на свинята трябва да се спазва следното:   изрядна чистота в бокса, тялото на свинята и ръцете на гледача;   спокойно и предпазливо да й се помогне.   Когато изтласкването на някое прасенце става много бавно и има опасност то да се задуши и умре, много внимателно се отваря изходът на влагалището, да се улови с една ръка за краката или за главата подалият се плод и да се дърпа внимателно назад и надолу. По-дълбоко проникване във вагината може да се извърши само от ветеринарен лекар.   Едно опрасване се определя като удължено, когато интервалът между първото прасе и изхвърлянето на плацентата е по-дълъг от 4 часа. Намеса в процеса на раждането се прави, когато опрасването продължи повече от 4 часа и когато са минали над 45 минути от раждането на последното прасенце. Активирането на опрасването се прави с окситоцин, което може да се повтори след час при нужда.

Да се използват дози, по-силни от 20 МЕ за свиня майка, което може да предизвика обратен ефект в матката. Инжектирането на простагландинови препарати от типа F 2 алфа за синхронизиране на опрасването в големите ферми трябва да започне на 113-ия–114-ия ден от заплождането (никога обаче преди 113-ия ден) сутринта преди 9 часа, което гарантира опрасването да започне сутринта на следващия ден.   При добро наблюдение на опрасването се осигуряват добри грижи за раждащите се прасенца – да се освободят ноздрите от слузта за свободно дишане, да се подсушат и поставят под лампата и след това за засучат коластра.   Главна роля за раждането на мъртви или нежизнеспособни прасенца се отрежда на задушаването (асфикцията). При такива случаи е необходимо да се освободят дихателните пътища и да се разтрие кожата на задушеното прасенце. Поставя се легнало на гръб и се събират предните и задните крака бързо над коремчето и се разпускат. Освобождават се преди това ноздрите му от течността. Устната кухина се отваря и с марля се издърпва езикът. За вдишване предните крайници се издърпват напред и нагоре, а за издишване се натискат бавно страничните гръдни стени.

, 'script', 'facebook-jssdk'));