Полезна информация за свинете.Протеините и аминокиселините в храната на свинете.


Едно от най-важните условия за реализиране на пълноценно хранене на свинете с оглед на получаването на висока продуктивност е осигуряването на техните потребност от протеин и аминокиселини.

Протеинът е необходим за растежа и развитието на организма, изграждането и възстановяването на тъканите, създаването на продукция, нормалното протичане на възпроизводството, изграждането на защитните сили на организма и др.

При недостиг на протеин намалява продукцията и се увеличават разходите за единица продукция, понижават се съпротивителните сили на организма срещу инфекциозни заболявания. Недостигът на протеин е една от предпоставките за появата на анемия, за нарушение на репродукцията и др. Излишъкът от протеин също не е полезен, защото част от него се трансформира в енергия или служи за натрупване на мазнини, което може да намали усвояването на азота и друга хранителни вещества. От друга страна, високото съдържание на протеин в дажбите, несъобразено с физиологичните възможности на някои категории прасета (бозайничета, рано отбити, подрастващи) - с ензимната активност на храносмилателната им система, може да причини храносмилателни разстройства. Равнището на протеин в дажбата трябва да бъде такова, че да позволява той да се използва минимално като енергиен източник, а максимално за образуване на желаната продукция.

Почти в целия свят съществува недостиг от висококачествени белтъчни фуражи, затова и от икономически съображения е необходимо протеинът и неговите източници да бъдат използвани ефективно при храненето на свинете.

Добър източник на суров протеин за свинете са белтъчните фуражи от животински и растителен произход (обезмаслено мляко, суроватка и други млечни продукти, животински брашна, шротове, фуражни дрожди, рибено брашно, зърнени бобови фуражи, брашно от бобови треви и др.).

Под суров протеин се разбират всички азотсъдържащи вещества. Азотът във фуражите е от белтъчен и небелтъчен произход. При храненето на свинете са важни и двата вида азот, но с по-голямо значение е белтъчният. Преобладаващата част от суровия протеин във фуражите, които се използват за храна на свинете, е от белтъчен произход.

При храненето на свинете от голямо значение е не само количеството, но и качеството на протеина, неговата биологична пълноценност. Напоследък по-голямо внимание се обръща на биологичната пълноценност, която се обуславя от количеството и съотношението на аминокиселините, необходими за получаване на определена продукция. Колкото по-голяма част от фуражния протеин се трансформира в телесен, толкова по-висока е биологичната пълноценност на телесния протеин. Всъщност протеиновото хранене в голяма степен може да се разглежда като аминокиселинно хранене. Балансирането на дажбата по аминокиселини е едно от решаващите условия за получаването на висока продуктивност от животните.

Аминокиселините имат многостранно физиологично значение. Те са незаменими структурни елементи на белтъчните и тъканите. Някои аминокиселини имат функции на регулатори на обмяната на веществата, необходими са за изграждане на защитни вещества в организма, обезвреждат токсините и др.

Аминокиселините се разделят на незаменими и заменими. От много по-голямо значение са незаменимите аминокиселини, защото или не се синтезират в организма, или се образуват бавно и в недостатъчно количество, за да осигурят потребностите за синтезирането на телесните субстанции. Като незаменими аминокиселини за свинете се приемат следните: лизин, метионин, триптофан, треонин, валин, хистидин, фенилаланин, лейцин, изолейцин и аргинин.

Лизин. Отнася се към най-важните незаменими аминокиселини, особено за младите подрастващи прасета. Необходим е за нормалния растеж, млечната продуктивност и възпроизводството, за синтезирането на тъканните белтъчини, в това число и на хемоглобина. При недостиг на лизин настъпват анемия, мускулна дегенерация, депресия в растежа, намаляват апетитът, млечността и резистентността на организма и др. В състава на животинския белтък лизинът преобладава над другите аминокиселини.

В повечето от фуражите лизинът се съдържа в количество, недостатъчно за задоволяване потребностите на свинете. Ето защо е необходимо дажбите да се контролират по отношение на тази аминокиселина.

Метионин. Ускорява растежа на тялото и космената покривка, действа защитно съвместно с други фактори (цистин, витамин Е), участва в кръвообразуването, регулира обмяната на мазнините, предпазва черния дроб от прекомерно натрупване на мазнини, обезврежда редица токсични продукти от обмяната на веществата в организма. Излишъкът от метионин в дажбата води до намаляване на растежа, на приемането и оползотворяването на фуража. Недостигът на метионин води до затлъстяване на черния дроб, загрубяване на четината, мускулна атрофия, анемия и др. До 50 % от потребностите от метионин може да бъдат заместени с цистин.

Триптофан. Необходим е за синтеза на белтък в организма, за образуването на хемоглобина и пигмента на очите, за размножаването и млечната продуктивност. Подпомага действието на витамин В12. При недостиг на триптофан в организма се намаляват приемането на фуража и интензивността на растежа, появяват се извратен апетит, загрубяване на космената покривка, плешивост, атрофия на семенниците, заболяване на очите, отрицателен азотен баланс и др. Триптофанът може да се използва за синтеза на ниацин (никотинова киселина). При достатъчно съдържание на никотинова киселина в дажбата триптофанът не се използва за синтезирането й.

Треонин. Участва в синтеза на белтъчините в организма. Недостигът на треонин намалява приемането на фуража, прираста и оползотворяването на хранителните вещества, усилва отделянето на азот поради неусвояване на аминокиселините.

Валин. Необходим е за нормалното функциониране на нервната система.

Хистидин. Играе роля при синтеза на хемоглобина, за интензивността на растежа при младите прасета.

Фенилаланин. Необходим е за образуването на хормоните тироксин и адреналин, за поддържане функциите на щитовидната и надбъбречната жлеза, за кръвообразуването.

Аргинин. Необходим е за растежа и спермогенезата. Намира се в голямо количество в протеина на спермата. При недостиг на аргинин се забавя растежът, особено на мъжките прасета, и се влошава спермогенезата.

Лейцин. Спомага за предотвратяване на анемията. Участва в изграждането на плазмените белтъчини, в поддържането на нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция.

Изолейцин. Необходим е за усвояването на другите аминокиселини от дажбата. При недостиг на изолейцин се повишава отделянето на азот поради недостатъчното усвояване на аминокиселините, намаляват апетитът и прирастът.

Задоволяването на потребностите от аминокиселини увеличава оползотворяването на протеина, с което се намаляват разходите за единица продукция.

Потребностите на свинете от протеин и аминокиселини зависят от много фактори - от една страна, генотипа, живата маса, продуктивността, възрастта, пола и др. и, от друга, състава на дажбата, степента на усвояване на аминокиселините във фуражите, балансираността на дажбата по други хранителни вещества и енергия, взаимовръзката между протеина и аминокиселините с енергията и другите хранителни вещества и др. При подрастващите прасета потребностите са в зависимост преди всичко от интензивността на синтезирането на мускулна тъкан, от ретенцията на белтъчини в организма и др. Прасетата с висока интензивност на месообразуване реагират по-добре на повишено равнище на протеин и аминокиселини в дажбите, отколкото прасетата с умерено отлагане на месо. Белтъчният синтез, а оттам и потребностите от протеин и аминокиселини се влияят от пола и кастрирането на прасетата. Изследванията показват, че женските прасета отлагат повече белтъчини, отколкото кастрираните мъжки прасета. При некастрираните мъжки прасета възможностите за белтъчен синтез са по- големи, отколкото при кастрираните. Потребностите от протеин намаляват с напредване на възрастта, респ. с увеличаване на живата маса. Белтъчният синтез в организма се влияе от биологичната пълноценност на протеина във фуражите, която се определя и от достъпността на аминокиселините , т.е. последната влияе също върху потребностите от протеин. При отделните фуражи достъпността на аминокиселините е различна, защото се обуславя от редица фактори - вида на фуража, дейността на протеолитичните ензими, наличието на инхибитори на протеолитичното смилане, технологичния режим на производство на фуражите, начина и продължителността на тяхното съхраняване и др. Соята съдържа трипсин-инхибитори, които пречат за доброто усвояване на протеина и аминокиселините.

Недостигът на една аминокиселина ограничава използването на други аминокиселини. При излишък на някоя аминокиселина може да се увеличат потребностите от други. Ако енергийното равнище на храненето не е достатъчно, излишната аминокиселина може да се използва за енергийни цели, което икономически е неизгодно и т.н.

Дажбите (смеските) се балансират по протеин и аминокиселини чрез подходящо комбиниране на естествените фуражи, а ако това е невъзможно, и чрез добавяне на синтетични аминокиселини. За да се комбинират фуражите правилно, необходимо е да се познава много добре тяхното съдържание на протеин и аминокиселини. Отделните фуражи се различават твърде много по съдържание на протеин и аминокиселини. Богати с лизин са млечните продукти, животинските брашна, соята и соевият шрот, дрождите, грахът, високолизинната царевица и др., а бедни - зърнените житни фуражи и някои шротове (царевичен и др.). Всички млечни продукти са богати с метионин и триптофан. Слънчогледовият шрот е много добър източник на метионин. Съдържанието на аминокиселини във фуражите се обуславя от много фактори - сорт, условия на отглеждане и съхраняване, технология на обработка, фаза на развитие и др. Ако фуражите се съхраняват продължително или при неподходящи условия, вследствие на което плесенясват и зашиват, съдържанието на аминокиселини намалява значително.

Agro-CONSULTANT.net