Полезна информация за свинете.Възрастови изменения в храносмилателната система на прасетата.


След раждането храносмилателната система на прасетата не е достатъчно подготвена в морфологично и функционално отношение да усвоява други храни освен майчиното мляко. С напредване на възрастта тя се усъвършенства, в нея настъпват редица изменения, докато достигне нормално развит вид.

Ензимната активност на храносмилателните жлези претърпява значителни изменения с напредване на възрастта. Преди да започне отделянето на солна киселина, киселинността на стомаха се обуславя главно от млечната киселина и по-малко от летливите мастни киселини, които са резултат от дейността на бактерийната микрофлора. Солната киселина в стомаха е необходим фактор за активизиране на пепсиногена. Тя създава неблагоприятни условия за развитието на бактериите, служи като бариера за патогенните микроорганизми. Докъм 15-20-дневна възраст в стомашния сок на прасетата не е открита свободна солна киселина, вследствие на което той няма бактерицидни свойства. Стомашният сок придобива киселинност към 2-3-месечна възраст.

Активността на лактазата в тънките черва е най-висока при раждането и намалява непрекъснато до 5-8-седмична възраст, след което се запазва на едно равнище. Панкреатичният сок има висока липолитична активност след раждането, което с напредване на възрастта намалява, но амилолитичната активност нараства до 5-седмична възраст. При отбиване, особено при свръхранно отбиване (на 2-седмична възраст), се наблюдава продължително намаляване на дейността на панкреатичната липаза. При еднаква възраст дейността на панкреатичната липаза може да бъде значително по-висока при бозаещите прасета, отколкото при отбитите. Амилазната активност на слюнчените жлези нараства през първите две седмици от раждането, а след това намалява. Активността на трипсина при новородените прасета е висока, а на малтазата е ниска при раждането, но след 10-ия ден се увеличава. Активността на захарозата при новородените е съвсем ниска или липсва, но към 7-дневна възраст се активизира и след това продължава да се засилва.

С напредване на възрастта настъпват изменения в тегловното и обемното развитие на храносмилателната система. Червата се развиват особено интензивно след първия месец от раждането. Това е свързано с по-интензивното храносмилане поради приемането на по-голямо количество храна. Обемът на стомаха при раждането е малък, към 10-ия ден нараства 3 пъти, към края на второто десетдневие достига 200 см3 и повече, към 2-месечна възраст - 2 л, след което продължавала се увеличава. Обемът на тънките черва през първия ден от раждането е 100 см3 , към 20-ия ден - 700 см3 и към началото на 3-тия месец е 6 л и повече. По-друго е положението при дебелите черва - на 20-ия ден обемът им е 100 см3, а на 4 месеца - 7 л.

При раждането над 60% от масата на храносмилателната система принадлежи на средния отдел (стомах, тънки черва, панкреас и др.) и най-малко на задния (дебели черва, сляпо черво). Тегловното развитие на храносмилателните органи съответства на функциите, които изпълняват. При новородените прасета масата на дебелите черва е колкото на стомаха, което съответства на развитието на храносмилателната система през ембрионалния период. Свинското мляко се смила много добре в средния отдел и не изисква голямо развитие на задния отдел на храносмилателната система. Задният отдел се увеличава бързо и последователно в зависимост от увеличаване на обема на дажбата и от количеството на несмилаемите вещества.

Новородените прасета нямат напълно развита стомашна лигавица - стомашните жлези са малки и къси. Към 5-10-ия ден стомашната лигавица се развива интензивно и се оформя напълно към 5-ия месец. Отначало се отделя малко стомашен сок, но количеството му се увеличава бързо с нарастването на обема на стомаха.

В зависимост от настъпилите изменения в храносмилателната система с напредването на възрастта отделните хранителни вещества различно се смилат и усвояват. Непосредствено след раждането прасетата използуват най-добре протеина на млякото и млечните продукти. Смилаемостта на протеина на свинското мляко е 98%. Въпреки че трипсиновото смилане при младите прасета е напълно развито, белтъчините на коластрата не се смилат, а преминават през стените на червата като цели молекули. Причината е, че коластрата съдържа инхибитори, които задържат смилателната активност на трипсина. С напредване на възрастта в младите прасета се формира способност за смилане на протеин от други фуражи. В по-ранна възраст животинският протеин се смила и усвоява по-добре, отколкото растителният. На 10-дневна възраст смилаемостта на протеина от млякото е 95-99%, от рибеното брашно - 80-92%, а от растителните фуражи - 10-40%. Заместването на млечния протеин при двудневни прасета предизвиква големи храносмилателни разстройства и силна депресия в растежа. С напредване на възрастта смилаемостта на соевия протеин се изменя - на 14-дневна възраст е 78%, а на 35-дневна възраст - 82%. До 20-дневна възраст хидролизата на протеина от растителен произход в стомаха на прасетата протича слабо.

Гликозата и лактозата се усвояват добре още след раждането. До 7-дневна възраст прасетата почти не са в състояние да използуват захарозата и скорбялата. Захарозата се оползотворява добре на около 9-11-дневна възраст, скорбялата от варени картофи - на 15 дни, пшеничната - на 23 дни, а царевичната - на 42 дни. Новородените прасета не могат да смилат целулозата. Тази способност придобиват по-късно, след развитието на съответна бактерийна микрофлора в храносмилателния канал.

С напредване на възрастта се повишава смилаемостта на мазнините, която се улеснява от засилената секреция на жлъчката. На 25-27-дневна възраст смилаемостта на мазнината от кравето мляко достига 68,9%, а на 43-45 дни - 86,3%. Смилаемсстта на царевичното масло при същата възраст е съответно 56,1 и 86,6% , а на соевото масло - 66 и 81,71%.

Следователно с изменение на ензимната активност се променя способността за смилане и усвояване на отделните хранителни вещества. От смилане и усвояване на млечния протеин се преминава към смилане и усвояване на протеин от животински и растителен произход, от лактоза и гликоза - към скорбяла и други сложни въглехидрати. Храносмилателната система на прасетата може да се смята за пълноценна във функционално отношение едва след 30-35-дневна възраст. Тези особености във възрастовите изменения на храносмилателната система трябва да се имат предвид при храненето на прасетата.

Ранното подхранване на прасетата с други фуражи стимулира морфологичното и функционалното развитие на храносмилателните органи и ускорява измененията в ензимната активност на храносмилателния канал. Подобно явление се наблюдава и при ранното отбиване на прасетата, когато успоредно с ускорените физиологични приспособления се развиват и ензимните системи. Измененията в ензимния спектър трябва да се разглеждат като последица от физиологичните промени, свързани с възрастта и адаптирането на храносмилателната система към изменението на храната.

Секрецията на амилаза зависи от състава на дажбата. Наличието на скорбяла в дажбата увеличава амилазната активност. Когато дажбата е богата с протеин, различен от протеина на млякото, се произвеждат повече протеолитични ензими. Млечната храна благоприятства минимално за развитието на стомашната секреция.

Подхранването на прасетата и привикването им към друга храна през бозайния период има значение за по-лекото прекарване на критичните моменти след отбиването. Допълнителният фураж не само осигурява енергия и хранителни вещества, а също подготвя храносмилателната система за приемане на целодажбен фураж след отбиването.

Трябва да се има предвид, че даването на голямо количество фураж, който не съответства на ензимните възможности на младите прасета, може да доведе до недостатъчно смилане и усвояване на дажбата и да причини храносмилателни разстройства.

Agro-CONSULTANT.net

Агрофорум