Полезна информация за свинете.Зърнени житни фуражи подходящи за хранене на свинете.


Царевица

Царевицата е основният фураж за животните и има голямо значение при храненето на свинете. Дава високи добиви. Нерядко от големи площи се получават по 600-800, дори над 1000 кг зърно от декар. От зърнените житни фуражи заема най-голям дял в дажбата на свинете и е основен въглехидратен фураж. Отличава се с високо съдържание на скорбяла. В сравнение с пшеницата и ечемика съдържа повече мазнини - около 4%. Захарите са 2-4%. Бедна е на сурови влакнини. Всичко това прави царевицата главен енергиен източник при храненето на свинете. В сравнение с някои други зърнени житни култури е по-бедна на протеин, който е с ниска биологична пълноценност - главната му фракция е зеинът, беден на лизин и други незаменими аминокиселини.

Царевицата е бедна на минерални вещества, особено на калций, а съдържа повече фосфор. Тъй като немалка част от фосфора се намира под формата на фитин, достъпността му не е много висока. Витамините в царевицата са главно от група В (тиамин, холин, ниацин). Тя е източник на витамин Е. Отличава се с висока смилаемост.

Количеството на царевицата в дажбата е различно при отделните категории свине. Приема се много охотно от всички свине. Може да бъде единствен зърнен житен фураж, но ако дажбата (смеската) е балансирана много добре по протеин и незаменими аминокиселини, особено лизин и триптофан. Това може да стане, като се включат фуражи, богати с протеин и лизин или само с протеин при добавяне на синтетични аминокиселини. Царевицата придава мека консистенция на сланината на угояваните свине , тъй като нейните мазнини съдържат голямо количество ненаситени мастни киселини. Ето защо трябва да се намали през втората половина на угояването или да се комбинира с противодействащи в това отношение фуражи.

Ечемик

Ечемикът е втория по значение зърнен житен фураж за свинете. Използва се зимният ечемик. При благоприятни условия се получават 400-600 кг от декар, а достигнатите рекорди са около 1000 кг.

Химичният състав, смилаемостта и изобщо хранителността на ечемика е в зависимост от съотношението на зърното и плевите, от условията на отглеждане, сорта и др. Плевите са 14-16%. Ечемикът съдържа по-малко смилаема енергия от царевицата, но е по-богат с протеин и лизин. Биологичната стойност на протеина е по-висока в сравнение с царевицата и се доближава до биологичната стойност на пшеницата, но общо взето не е много висока. Суровите влакнини са повече, отколкото в царевицата. Беден е на калций. Съдържа повече фосфор.

Ечемикът се дава в малки количества на младите прасета поради по-високото съдържание на сурови влакнини. Бозайничетата и отбитите преди 3-4-седмична възраст го получават в лющено състояние, за да не се предизвикат храносмилателни разстройства и влошаваме на растежа. На останалите категории свине се дава в нелющено състояние. Ечемикът е много добър фураж за угояваните прасета. Придава на сланината стегната, зърнеста консистенция.

Ечемикът се дава на свинете заедно с други фуражи, богати с протеин и лизин, за да се балансира дажбата по тези хранителни вещества съобразно с потребностите на животните.

Пшеница

Пшеницата е богата със скорбяла. Съдържа малко мазнини (около 2%) и влакнини (2-3%). Високото енергийно равнище и ниското съдържание на влакнини позволява да бъде използвана като добър въглехидратен фураж в дажбата на свинете. Смилаемостта на хранителните вещества е висока. По смилаема енергия превъзхожда ечемика и овеса, малко отстъпва на царевицата, но е по-богата с протеин от тези култури. Обикновено съдържа повече калций от царевицата. Протеинът на пшеницата е беден на лизин, треонин и лейцин, затова дажбите трябва да бъдат балансирани в това отношение, а освен това и по минерални вещества и витамини. Създадени са сортове пшеница с повишено съдържание на протеин и лизин, но те се използуват ограничено за фуражни цели. При храненето на свинете, особено на малките прасета, пшеницата трябва да е по-едро смляна, за да не се образува клейовидна маса, която по-трудно се смила и може да предизвика храносмилателни разстройства. При участие на пшеницата в дажбата на свинете за угояване се получават висококачествено месо и твърда сланина.

Овес

Овесът е подходящ фураж за свинете, но поради ограниченото му производство се използва съвсем малко. Отглежда се в предпланински райони на по-бедни почви, които са неподходящи за друга зърнени житни фуражи. Овесът е по-богат с протеин, мазнини, незаменими аминокиселини, минерални вещества и витамини от царевицата и ечемика. Съдържа немалко сурови влакнини. Младите прасета реагират отрицателно на повишеното съдържание на влакнини в смеските, затова получават овеса в лющено състояние. Лющеният овес има добри диетични и вкусови качества. По концентрация на хранителните вещества не се отличава съществено от царевицата и пшеницата. Ако овесът, включен в дажбата, е повече от 15-25%, предизвиква диария. Лющеният овес не е много траен продукт, тъй като лесно гранясва. Освен това лющенето оскъпява смеските и някои автори препоръчват да се ограничава участието на лющения овес в смеските или напълно да се изключва, особено при отбиване на 3-4-седмична възраст.

Овесът се дава на свинете ситно смлян. При разплодните свине, особено при нерезите, може да заема до 40% от концентрираните фуражи, а при угояваните - до 20%, тъй като придава мека консистенция на сланината. Не се дава към края на угояването.

Ръж

Пъж почти не се използва за храна на свинете, но може да участва в дажбата. По съдържание на хранителни вещества не се различава съществено от пшеницата, но протеинът й е по-богат с лизин. В сравнение с пшеницата има по-малко мазнини и повече калций и фосфор, но все пак като всички зърнени житни е бедна на калций. Дава се само в смляно състояние. Участва в 15-20% от дажбата. Използва се здраво зърно, неповредено от ръжди и мораво рогче, които причиняват силни разстройства.

Тритикале

Тритикалето е хибрид между пшеница и ръж. По състав се доближава до пшеницата, но я превъзхожда по протеин и лизин. По съдържание на смилаема енергия е по-богато от ечемика, но победно от пшеницата и царевицата. Дава се в смляно състояние на подрастващи и угоявани прасета.

При храненето на свинете може да се използват и други зърнени житни фуражи - сорго, просо, чумиза и др.