Vienna_blue_rabbitВиенският син заек (Vienna Blue rabbit) е селекциониран през далечната 1895 г. от И. К. Шулц край Виена.Така според района на създаването си тази порода е получила и своето име. Породата виенски син заек (Vienna Blue rabbit) е създадена, чрез кръстосване на мъжки зайци от породата белгийски великан с женски от развъжданата по това време порода мерен (със синя кожа) и лотарингски гигант. От така получените кръстоски и кръстоските между белгийски великан и женски зайци от холандската порода са били селекционирани първите 14 заека със синкава кожа под названието виенски сини гиганти. Тяхното живо тегло е било-6 кг., а оцветяването им от светло- до тъмносиньо. След 1903 г. селекционната работа в Германия е била насочена към намаляване едрината на заека и получаване на по-интензивно синьо оцветяване на косъма. След 1910 г. виенският син заек (Vienna Blue rabbit) е признат за средно едра порода.

Цялото тяло на виенският син заек (Vienna Blue rabbit) има еднакво синьосинкаво оцветяване на космената покривка. Със приблизително същия цвят са ноктите и очите му. Върховете на осилестите влакна на 1 см от краищата им притежават наситен син цвят и блясък. Пуховите влакна имат малко по-светъл син цвят. Космената покривка навиенският син заек има добра изравненост по дължина и гъстота по цялото тяло. Кожите от виенския син заек се използуват за имитация на ценни дивечови кожи и са високо ценени от кожухарската промишленост. Раждането на зайчета с бели петна означава, че породата не е чиста. Често се случва да израстват бели косми по местата на ухапване или при друга механична повреда. Кожите на такива зайци се оценяват по-ниско.

Появяването на ръждиви или кафяви осилести влакна по тялото е голям недостатък при отглеждането на виенският син заек. Изключение към появата на тези недостатъци се прави когатозайците са в период на линеене. Ако същите недостатъци останат и след приключването на линеенето зайците се бракуват. Трябва да се знае, че при линеенето, особено през лятото космената покривка добива ръждив оттенък, който към есента изчезва.

Виенският син заек (Vienna Blue rabbit) притежава характерно плътно компактно тяло с добре развити предна и задна част. Главата му е средно голяма. Има право поставени уши с дължина 13-15 см. Гърдите му са широки и дълбоки. Гърбът и поясницата са удължени и прави, а крупата е закръглена. Краката на виенският син заек са средно дълги и здрави, добре замускулени.

Зайкините от породата виенски син заек имат висока плодовитост (6-8 зайчета). Те са добриродители. При раждането зайчетата имат живо тегло 50-55 гр. При правилно хранене на 30-дневна възраст те достигат 450-500 гр., а на двумесечна възраст - 1 кг. Според резултатите на датските изпитвания виенските сини зайци оползотворяват фуража добре и растат много бързо. Имат добра угоителна способност. Кланичното тегло в зависимост от възрастта и пола се движи от 55 до 60%.

Породата виенски син заек (Vienna Blue rabbit) се аклиматизира добре и затова е широко разпространена.

В България виенският син заек е бил внесен много отдавна. Бил е развъждан в обществените и личните стопанства. Сега се среща в чисто състояние само в личните стопанства на някои любители зайцевъди.

, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));