Полезна информация за Вашите зайци.

За съществуването на чинчилоподобни зайци в литературата срещаме сведения още от 1850-1874 г. Във връзка с произхода на чинчилата и

досега не всичко е изяснено. Едни автори твърдят, че тя е продукт на мутация, а други, че чинчилата е резултат на сложно възпроизводително кръстосване , при което са взели участие доста породи, като виенския син заек, руския заек горностай, френския сребрист заек, белгийския великан, дивата куникула и др. По всяка вероятност при създаването на тази порода е вложен не малко труд от зайцевъдите във Франция Англия, Германия и други страни. За пръв път обаче зайци от породата чинчила са били получени от френския зайцевъд Дибовски през 1913 г. След това чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други страни.

Породата зайци е наречена чинчила (Chinchilla) поради голямото сходство на цвета на космената покривка с този на дивия гризач чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила има извънредно гладък мек, с копринена нежност косъм, който по дължината си има различно оцветяване. Това е така наречената зонарност, която е често явление при дивите животни. Смята се, че дивата чинчила има най-красивата кожа, поради което се цени извънредно много на международния пазар.

Зайците от тази порода доста сполучливо имитират кожите на дивата чинчила, поради което и интересът  за отглеждане на чинчила е доста голям. Това обуславя особено бързото й разпространение по целия свят.

При духане в кожата на чинчила получената розетка има три зони (пръстени) на оцветяване. Най-близкият до кожата пръстен е светлосив, средния - бял, а върхът - черен. Колкото по-ясно са изразени зоните на оцветяване, толкова по-висококачествена е кожата на чинчилата. Основният цвят на космената покривка на чинчилата е сивосинкав. В зависимост от интензивността на оцветяването се различава тъмна, светла и средна чинчила. И при трите разновидности коремът, долната част на опашката и вътрешната част на краката на зайците са почти бели. На ушите има тъмна ивица и на тила светлосив триъгълник. При тъмната чинчила обшият тон на космената покривка е по-тъмен, а около очите има черни кръгове. Възрастовото изменение на цвета на космената покривка се състои в това, че зайчетата се раждат почти черни със светло коремче и светла долна част на опашката и вътрешната страна на краката. Още от първите дни след раждането започва изменението по посока на чинчилата. На възраст 6-7 седмици има хубаво чинчилово оцветяване.

В зависимост от едрината и телосложението има дребна и едра чинчила. Дребната има по-късо, но тънко и стройно. Главата е средно голяма, обикновено по-нежна при женските, тя е средно развита. Ушите са не много големи с особен наклон назад. Има големи тъмнокафяви очи, окръжени със светли косми, на гънка има при зайкините, а при мъжките почти не се среща. Често пъти на мястото на кожната гънка се наблюдава по-светло оцветяване, което не преминава нито на гърдите, нито на плешките. Живото тегло е 2-2,5 кг, но не повече от 3 кг. Голям недостатък се смята, когато по екстериора си напомня на великан такива животни безусловно се бракуват.

Едрата чинчила има плътно телосложение с удължена цилиндрична форма на тялото. Главата е средно голяма, женските значително по-нежна. Ушите са средно големи и правостоящи. Гърдите са широки и дълбоки, шията е къса и добре замускулена. Гърбът и поясницата са широки и дълги. Крака пропорционално поставени, къси и добре замускулени. Живото е 4,5 кг. Цветът на очите е тъмнокафяв до чернокафяв.

Чинчилата има добра плодовитост и способност за отглеждане на зайчета. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 48-50 гр., а на 2 месеца са на 950 гр.

Досега обаче у нас недостатъчно рационалноно се използват ценните кожи на породата зайци чинчила.

Чинчила (Chinchilla)

 


Още за зайците: