Полезна информация за зайците.Виенски син заек.


Виенският син заек е създаден през 1895 г. от И. К. Шулц край Виена, откъдето е получил и названието си. Той е създаден чрез кръстосване на мъжки зайци от породата белгийски великан с женски от развъжданата по това време порода мерен (със синя кожа) и лотарингски гигант. От получените по този начин кръстоски и кръстоските между белгийски великан и женски зайци от холандската порода са били създадени първите 14 приплода със синкава кожа под названието виенски сини гиганти. Те са имали живо тегло 6 кг и оцветяване от светло- до тъмносиньо. След 1903 г. племенната работа в Германия е била насочена към намаляване едрината на заека и получаване на интензивно синьо оцветяване на косъма. След 1910 г. виенският син заек е признат за средно едра порода.

Виенският син заек има еднакво синьосинкаво оцветяване на космената покривка по цялото тяло. С подобен цвят са ноктите и очите му. Върховете на осилестите влакна на 1 см от краищата им са с наситен син цвят с блясък. Пуховите влакна имат малко по-светъл син цвят. Космената покривка има добра изравненост по дължина и гъстота по цялото тяло. Кожите от виенския син заек се използуват за имитация на ценни дивечови кожи и високо се ценят от кожухарската промишленост. Раждането на зайчета с бели петна говори за нечистопородпост. Често пъти бели косми израстват по местата на ухапване или при друга механична повреда. Кожите на такива зайци се оценяват по-ниско.

Голям недостатък при отглеждането на виенският син заек се смята появяването на ръждиви или кафяви осилести влакна по тялото, които не са свързани със сезона и линеенето при зайците. Такива животни се бракуват. Трябва обаче да се прави разлика между това и линеенето, при което особено през лятото космената покривка добива ръждив оттенък , който към есента изчезва.

За виенския син заек е характерно плътното компактно тяло с добре развити предна и задна част. Главата е средно голяма. Има право поставени уши с дължина 13-15 см. Гърдите са широки и дълбоки. Гърбът и поясницата са удължени и прави, а крупата е закръглена. Краката на виенският син заек са средно дълги и здрави, добре замускулени.

Зайкините имат висока плодовитост (6-8 зайчета) и добре отглеждат малките си. При раждането зайчетата имат живо тегло 50-55 гр. При правилно хранене на 30-дневна възраст те достигат 450-500 гр., а на двумесечна възраст - 1 кг. Според резултатите на датските изпитвания виенските сини зайци растат много бързо и добре оползотворяват фуража. Имат добра угоителна способност. Кланичното тегло в зависимост от възрастта и пола се движи от 55 до 60%.

Виенският син заек добре се аклиматизира, което се подчертава от широкото му разпространение.

У нас виенски син заек е бил внесен доста отдавна. Бил е развъждан в обществените и личните стопанства. Сега може да се срещне в чисто състояние само в личните стопанства на някои любители зайцевъди. Породата виенски син заек представлява интерес и заедно с чинчила са най-перспективните породи за отглеждане.