Пчеларство. Малките големи отровители.
ВМЕСТО УВОД: Темата с
отравянията на пчелите става все по-болна и тревожна и при сегашната ситуация на държавническо бездействие, не се знае още колко години ще продължи тази агония, ако не се намери един отговорен държавен мъж да тропне силно по масата и да изгърми гласа му: „ Така повече не може да продължава. Ние убиваме пчелите, ние убиваме природата, ние убиваме хората!”
Петър Тонев
В края на април и началото на май се нагледахме, наслушахме и начетохме на масови отравяния на пчели в различни райони на страната. И в същото нагледахме, наслушахме и начетохме на чиновнически измивания на ръцете по Пилатовски.
На втори май една добре охранена чиновничка от БАБХ се изтъпани пред една национална телевизия и даде „висше” експертно мнение, че
било трудно да се докаже причинителя и причините за отравянията.
Като че ли живеем в осемнадесетия или деветнадесетия век, а не в двадесет и първия – века на високите технологии във всяко отношение!
После друг телевизионен канал ни показа в няколко репортажа от Бургаска област за масово натравяне на пчелни семейства. Разбира се, това вече не беше новина за българския зрител. Новина беше родния правен абсурд, че потърпевшите пчелари са снимали с камера самия процес на пръскане и отравяне на пчелите. За да се събере и документират неопровержими доказателства. Само че според нашето правосъдие това заснемане (като доказателствен материал) не се признавало от съда, тъй като нямало... писмено прокурорско разрешение!
И накрая един от най-чиновническите министри на земеделието Румен Порожанов се размърда (когато се разклати стола му) и отиде лично при хората от Плевенско след опустошителната градушка. И разбира се, за пръв път след двегодишно бездушие и бездействие, взе критично отношение към отравянията на пчелите, като нарече арендаторите - отровители арогантни.
Но през тези дни на пчеларски стрес и тревоги се пропусна да се акцентува на една друга не по-малка заплаха на „фронта на отровителите” – малките овощари. Вероятно с кризата и липсата на много пресни и сочни плодове е дало подтик на много хора с големи дворове, каквито ги има в много пловдивски села, да тръгнат да правят овощни градини. Дотук чудесно! Но какво се прави по-нататък? Започват пръсканията. Някои хора ги правят интелигентно, с пълно спазване на технологични правила и разбиране към най-добрите им опрашители. Но за съжаление, при не малко собственици на малки овощни градини цари пълна безотговорност и безхаберие към живота на пчелите. Купуват евтини и максимално отровни препарати и си пръскат градините по всяко време на деня. Просто както на тях им е удобно.и без чувство за престъпление към някого!
Но това може ли да продължава повече?
Нека сме наясно, че дори половин или един декар овощна градина може да нанасе същите поражения както десет или двадесет декара. А решението е много просто. Първо, трябва да се регистрират всички малки овощни градини по дворовете и нивите в землището на селото. След това да им се дадат точни и ясни инструкции за технологиите, процесите и режима на пръскане. И трето, да се правят системни проверки и към нарушителите да се налагат сериозни и отчайващи глоби. Това е една проста и лесно изпълнима задача от всяко кметство. Но някой трябва да я зададе, като задължителна задача за изпълнение. Крайно време е да се наложат цивилизовани отношения между пчелари и малки овощари. (И не само малки!?)