Това е един от въпросите, на който трябва да отговаря БАБХ след проверката на мисия от Брюксел у нас.

Емисарите са били в България между 25 октомври и 1 ноември. Те са гледали под лупа дейността на БАБХ.

Те са поискали обяснение по всички скандали, които лъснаха благодарение на публикации в медиите.

Един от тях, който бе разкрит след разследване, бе за обществена поръчка за външна лаборатория, която да прави бързи тестове за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, сред които е и  смъртоносната за човека „луда крава”.

От началото на 2019 г. бързите тестове, с които трябва да се следи стриктно за „луда крава” по европейска директива, не се правят за всички заклани животни. Акредитираните за това лаборатории към Националния диагностичен национално-изследователски ветеринаромедицински институт не могат да се справят поради липса на диагностикуми.

Към датата на обявяването на поръчката – 15 юли 2019 г., в хладилниците на Института са се събрали 18 830 проби от мозъци. Те чакат да бъдат изследвани. В същото време месото на закланите животни трябва да се съхранява, докато не се получи потвърждение от теста, че то не е заразено.

Проверяващите от Брюксел били изумени след като разбрали за огромния брой неизследвани мозъци. Още повече се притеснили когато се оказало, че закланите животни ги няма във фризерите на кланиците.

Къде е месото – тепърва контролиращите органи ще дават обяснение. То може да е изхвърлено, но е много по-вероятно да е изядено.

Дали сред животните е имало заразени с „луда крава”?

Дали заразата се е предала на човек?

Това няма как да разберем, защото симптомите се проявяват доста по-късно.

Може единствено да разчитаме, че не сме яли мозъци и нервна тъкан, а само пържоли, за които няма доказателства, че пренасят заразата.

Инспекторите от Брюксел са се интересували и защо поръчката  за тестовете за ТСЕ е възложена на лаборатория. Тя била регистрирана месец преди това и няма нужния опит.

БАБХ не са изисквали документи, с които да докаже колко проби е направила и дали има опит и технически възможности, за да се справи със задачата.

Изборът на Централна ветеринарна лаборатория за поръчката бе спрян от жалба в КЗК. Впоследствие антимонополната комисия е отхвърлила възражението.

От БАБХ ще трябва да обясняват и защо Агенцията е сключила договори за т.нар. мобилни инсинератори за унищожаване на животински отпадъци.

Те останаха неизползваеми в разгара на епидемията от АЧС у нас. Десетки хиляди евтаназирани животни бяха загробвани. Това доведе до притеснения за възможна екокатастрофа особено в Русенско, където пламнаха няколко ферми.

Скандалът бе разкрит в разследване на журналистката Генка Шикерова. Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка.

БАБХ има 15 дни да даде отговори на тези въпроси. Според хора от ветеринарния бранш, Агенцията ще се оправдае с предишния изпълнителен директор д-р Дамян Илиев, който бе отстранен от поста на 24 септември. Според тях отдавна е било ясно, че д-р Илиев е бушон, който в един момент ще изгори, за да не пламнат други.