Медът е един от най-фалшифицираните продукти в света.
„Когато вземем буркана, трябва да го обърнем. На дъното се образува една голяма капка, която започва да се стича. Колкото е по-голяма капката и колкото по-бавно става стичането, това означава, че медът е по-качествен”, обясни Савов.
Водното съдържание е един от показателите за качество на меда. Ако то е по-високо, означава, че не отговаря на българския държавен стандарт и продуктът е некачествен.
Водното съдържание може да се провери и по друг начин.
На салфетка се слага малко количество мед и се изчаква половин час. Ако се получи воден ореол, това означава, че има разреждане с вода.
Когато в горната част на буркана с мед се образува пяна, това означава, че той е започнал да се разваля. Ако е с повишено съдържание с вода, в рамките на една година започва да се пени и да вкисва.
От неправилното съхранение при висока температура пък може да се получи алкохол. С течение на времето, ако медът продължи да се съхранява при лоши условия, той ферментира и не трябва да се консумира.
„Медът е най-добре да се държи в стъклен буркан. Капачката да е добре затворена, защото той поема влага и миризми”, посъветва Людмил Савов.
По данни на Министерството на земеделието консумацията на пчелен мед у нас през изминалата година е 178 грама на лице от домакинството. За сравнение – през 2016 г. тя е била 461 грама.
През 2017 г. количеството мед, което сме произвели, е над 11000 тона. Количеството, което сме изнесли, е повече от 13000 тона, което е парадоксът.
Най-много мед се внася от Полша, Украйна и Китай.
Оказва се, че тонове български мед залежават по складовете и не могат да намерят пазар заради дъмпинг, твърдят производителите.
Ниски изкупни цени и липса на търсене на пазара са сред основните проблеми пред българските пчелари, заради които в складовете им стоят нереализирани тонове мед.
Един такъв пример е от търговищкото село Лиляк. Там 5 тона мед от тазгодишната реколта залежава в склада на Румен Димитров. С повече от 20-годишен опит като пчелар, той казва, че тази година има голям проблем с реализирането на продукцията и ниски изкупни цени.
„Биологично пчеларство водим, цените са от 4,50 до 4 лева някъде, а за конвенционалния мед чувам, че е около 3-3,50 лева. Взел съм заеми от близки, трябва да се връщат. Положението е трагично за пчеларството”, казва Румен.
Една от причините за липсата на пазар за родния мед е вносът, най-вече от Китай, където се преработва и предлага като български.
„Скандалното е, че по статистика 10 000 тона български пчелен мед е изнесен за 2019 г., а ние твърдим, че цялата продукция, която е произведена в България, е по-ниска от това, което е декларирано, че е изнесено. Поне 80% от продукцията ни седи така по складовете”, обясни Елена Стоилова, председател на Пчеларско дружество – Търговище.
„През настоящата година подкрепа за пчеларите имаше. Общият бюджет, който предоставихме, е малко над 8 млн. лв. Такъв бюджет никога не е предоставян за сектора”, каза в ефира на bTV Силвия Василева от дирекция „Животновъдство“ в Министерството на земеделието.
„Едната еднократна помощ беше за миналата година и беше изплатена тази. Половината от сумата е от бюджета за тази година, но е изплатена за миналата година. В момента изкупната цена е изключително ниска на пазара. През 2019 г. тя вече е 3,80 лв. за кг. Смятаме, че една от причините е вносът, който се прави от трети страни”, коментира Иван Кънев от сдружение „Пчелари Русе“.
Източник: БТВ