България иска сиренето и киселото мляко да бъдат вписани в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания, съобщава Министерството на земеделието. Заявлението до Европейската комисия подава сдружението "Български традиционни млечни продукти" и по регламент до 9 януари следващата година могат да бъдат правени възражения срещу искането.
Сдружението започва процедурата по вписването в Европейския регистър на произведените в страната бяло саламурено сирене и кисело мляко.
Преди да се стигне до регистрация, продуктите преминават през сериозни проверки, които традиционно продължават между една и две години, като се инспектират рецептурите и историите за производството им.
С окончателното вписване на българското сирене и кисело мляко в този регистър страната ни ще може да ги изнася в ЕС и други страни с общо наименование, което е улеснение за експорта на млекопреработвателните ни предприятия.
"Имаме много исторически доказателства за киселото мляко, за кашкавала и сиреното. Теоретично не е изключено някоя съседна страна да ни попречи. Гърците например имат защита за фетата. Надяваме се до края на годината да се внесат всички документи в Брюксел", коментира по-рано Димитър Зоров, председател "Български традиционни млечни продукти".
От влизането ни в Европейския съюз (ЕС) досега в земеделското министерство са подадени няколко искания за Защитено наименование за произход (ЗНП) и Защитено географско указание (ЗГУ) за традиционно наши храни и 7 заявления за включването в европейския регистър на продукти с традиционно специфичен характер.
Горнооряховски суджук и Българско розово масло вече са вписани в европейския регистър като защитени географски указания. От храните с традиционно специфичен характер са вписани и филе "Елена", луканка "Панагюрска", роле "Трапезица", кайзерован врат "Тракия" и пастърма "Говежда". Преди две години странджанският манов мед също беше одобрен за регистрация от ЕК като защитено наименование за произход.