За подпомагане на лозаро-винарския сектор в края на месец юли ще бъдат отворени два приема по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“.
Министър Бозуков уточни, че единият прием по мярката ще бъде за предоставяне на финансова помощ, предвиждаща авансово плащане до 15 октомври 2021 г. и приключване на дейност през финансовата 2022 г. Другият е за предоставяне на средства през следващите две финансови години - 2022-2023. Общият бюджет на двете мерки е близо 56 млн. лв.
„България има 54 вина със защитени наименования на европейско ниво. В момента лозаро-винарският сектор у нас се развива с възходящ тренд. Това ми дава уверение, че страната ни се вписва достойно на винената карта на света и в бъдеще пред нас се разкриват нови възможности за утвърждаване на качествените български вина“, каза проф. Бозуков.
Той уточни, че на предстоящата тази седмица генерална асамблея на Международната организация по лозата и виното OIV в Париж ще бъде направено предложение страната ни да бъде домакин на повече форуми, свързани с лозаро-винарството в нашия регион. Инициативата е подкрепена от държавите от Балканския полуостров и от Черноморския регион. „При одобрение на кандидатурата най-добрите експерти от целия свят ще пристигнат у нас и ще бъдат в полза на всички, заети в сектор „Вино“. Това са хората, които налагат световните тенденции в сектора и потреблението“, каза министърът. Той подчерта, че подобна инициатива ще има положителен принос към имиджа на България като винопроизводител, ще спомогне и за засилване на икономическото сътрудничество на България с останалите държави в областта на лозаро-винарския сектор.
Заместник-министърът на земеделието Явор Гечев, който също бе сред гостите, коментира, че служебното правителство е изготвило по френски модел проектозакон за кооперациите в България, който трябва да се гласува от новия парламент. В закона има специална глава, която визира възможностите за фермерско коопериране, с обща преработка и търговия с вина. Стартира и създаването на гаранционен фонд за подпомагане на малките и средните лозари, вкл. и застраховането на минималния доход.
Инж. Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Няма фалирали изби заради ковид пандемията
- Според лозарския бранш има сериозна редукция на лозовите насаждения в страната. Каква е реалната картина?
- Само за последните 5 години лозовите масиви в страната не са намалели с нито един декар, напротив, увеличени са. В момента 60 162 хектара са реално плододаващите лозови насаждения. Цифрата варира между 10 000 и 12 000 декара всяка година в спад и покачване поради това, че се изкореняват стари насаждения и по програмата „Преструктуриране и конверсия“ се засаждат нови. Тази цифра е последна от 2016 г., когато Европейската комисия ни разреши да ползваме т.нар. национален резерв от 200 000 декара, с който притежавахме виртуални права за засаждане, да ги предоставим срещу символичната сума от 1,50 лв. на декар на всеки един гроздопроизводител, който желае да засажда лозя. Много хора закупиха права и създадоха нови лозови насаждения. И ако нямахме тези права, ЕС не позволява участие по програма за засаждане на лозя с европейско финансиране.
- Носят се слухове, че у нас се внасят вина, които се бутилират и предлагат за български, и с това се ощетяват родните производители.
- Ако виното е от Европейския съюз, не се води внос. Това вино, което е извън ЕС, се внася по няколко направления - ЮАР, САЩ, Нова Зеландия, Молдова и Македония. Режимът е следният - влиза на територията на страната цистерна, която е под митнически контрол. Митниците задържат 30% от фактурната стойност на самия винопроизводител или вносител на това вино. Агенцията по лозата и виното осъществява контрола по складирането на виното, разливането му в бутилки, правилното му етикетиране. На етикета задължително трябва да е упомената страната на произход. Докато виното не излезе от дневника "продажби", т.е. не се продаде, не се освобождава банковата гаранция на този, който е внесъл виното, а тя е, както казах, 30% от фактурната стойност. В тази връзка търговецът няма сметка да лъже, а вината няма как да се предлагат за български, защото всяка една манипулация се следи от контролните органи - Агенция „Митници“ и Изпълнителната агенция по лозата и виното. За всяка една такава продукция ние се застраховаме и я даваме на НАП да следи потока на средства. Гарантирам, че вино, което е с произход извън ЕС, няма как да се продаде на нашия пазар като българско.
- Каква гроздова реколта се очаква тази година?
- Ако времето и Господ са с нас, очакваме изключително добра реколта. Миналата година от винарските предприятия бяха прибрани и преработени 120 млн. кг грозде, а тази година очакванията са за 130-135 млн. кг. Реално работещите оператори на територията на страната са 321, като 92 са на чуждестранни собственици, но с регистрирана фирма в България. В момента е благодат у нас да се създават лозя и винарски предприятия, тъй като субсидирането е на 90%, докато във Франция, Германия и Италия подпомагането е 50% в лозята и 50% в избите.
- В България има ли фалирали изби заради ковид пандемията?
- Няма нито една фалирала изба. Има такива, които бяха с нулев прием на грозде и не произвеждаха вино, т.е. продаваха си старите количества. Когато отчитаме резервния баланс, прави впечатление следното: ако някой произвежда 100 млн. литра, винаги в резерв си оставя около 150-170 млн. литра от предни реколти. При нас производството в годината от новата реколта, напр. 2020 г., съответства на това, което остава от предната година. Но заради пандемията имаме намаление на износа през 2020 г. Отделно спаднаха продажбите в търговската мрежа и заведенията, които доста време бяха затворени. През 2019 г. изнесохме 64 млн. литра за 75 държави, докато миналата бе за малко над 44 млн. литра българско вино и 2,6 млн. литра вино реекспорт.