Проведе се 7 Фестивал на мановия мед в Царево В Странджа се произвежда най-хубавият манов мед в България, който от години се изнася в чужбина.

Продукцията ни заминава основно за Германия, Франция, Италия, а т.г. имаме поръчка за 80 тона за Белгия, посочи Манол Тодоров - потомствен пчелар от Китен. За съжаление той и останалите му 20 колеги от района, обединени в кооперация „Странджа - манов мед” няма да може да изпълнят заявените количества. Причината е, че т.г. реколтата от кехлибареното чудо е двойно по-ниска от м.г., защото в периода на вадене на меда се изляха много дъждове. Т.г. пчеларите от Странджа едва извадиха по 6-8 кг./кошер, а м.г. – по 17.18 кг./кошер.

Мановият мед, който се добива в планината е екологично чист, защото районът е девствен, с букови гори. Пчелините се намират в природен парк Странджа, където има строг режим на защита на природните дадености. Само тук се произвежда подобен мед, защото съчетанието от ландшафт, климат и почви е най-подходящо. Морският бриз допринася за високата влажност на въздуха и подпомага размножаването на листните въшки, които са основните продуценти на маната.

Маната представлява ситни капчици по дъбовите листа, които се обработват от пчелите, обяснява Манол Тодоров. Затова мановият мед от планината е богат на витамини и антиоксиданти. За него са характерни така наречените манови елементи - получават се от маната ( медената роса) по иглолистни и широколистните дървета и цветния прашец от немедоносни растения. Той е тъмен , сладостта му е средна, ароматът - специфичен, кристализацията - бавна, консистенцията - гъста. Помага за широка гама заболявания заради лечебните си свойства - срещу белодробни и сърдечно-съдови проблеми, анемия и др.

Започва мащабно национално проучване на качествата на мановия мед и особеностите на странджанския, като ще бъде проучена връзката му с природните дадености на Странджа. Ръководител на проекта е проф. Атанас Атанасов, ръководел дълги години института по генетика към БАН.

Той откри започналия на 7 август Седми фестивал на мановия мед в Царево. Форумът продължи до 15 август, като за пръв път имаше изнесени пчеларски щандове и в близкия курорт Китен. На центъра на Царево пчелари от Странджа и страната демонстрираха качествата на своята продукция. Традиционно се връчват награди и всяка година се избира царица на меда, посочи Манол Тодоров.

Той е потомствен пчелар, като този бизнес изхранва цялото му семейство. Въпреки че 20 години от живота си е работил в армията, никога не е изоставял семейния пчелин. От 8 годишен е отрасъл край кошерите. Сега в семейното производство му помагат неговата съпруга Мара, синът Стоян и дъщерята Валентина – дипломиран магистър по публична администрация. Тодорови имат пчелин от 600 кошера, разположени на 6 места в горите на планината. Те са по системата Ланстрот- Рут, три корпусни и са най-подходящи за района. Т.г. семейството е закупило 150 нови кошера по линия на националната програма за пчеларство.

Дъщерята Валентина Тодорова м.г. спечели проект за модернизация на пчелин по мярка 112 „Млад фермер”. В проекта е заложено до 2013 г. пчелинът й от 60 кошера да бъде увеличен до 250. Ще бъде закупено и пчеларско оборудване - центрофуга и ще се ремонтира помещението за вадене на меда в дома им Китен.

За съжаление пчеларството в България не се субсидира като другите сектори на животновъдството. Кризата сериозно се отразява на този бранш, като през последните 1-2 години изкупната цена се задържа ниска. Търговците изкупуват мановия мед на едро по 6-7лв./кг., а на дребно разфасовка от 400 грама струва 5 лв. Няма да повишаваме цената на сладкия еликсир, гарантира Манол Тодоров. Но той сподели, че медът от Странджа се продава в хипермаркетите в ЕС на много по-висока цена - 7-10 евро. Българските и европейските производители страдат от инвазията на по-нискокачествения, но евтин китайски мед.

В световен мащаб все повече се задълбочава проблемът с изчезването на пчелите. През юли Манол Тодоров е посетил Словения и се е срещнал с колеги по линия на Местна инициативна група на производители от Китен, Царево, Созопол. Словенските пчелари се оплакали, че феноменът, обхванал Европа и САЩ от няколко месеца е факт и при тях.

Само през тази зима са загубени близо 50% от пчелните семейства в северозападната част на страната, близо до град Триест. Няма научно обяснение на проблема, версиите са всевъзможни - трептенията на джиесемите, ГМО, пестицидите, промените в климата, замърсяването. Пчелите излитат и забравят информацията за това къде се намира кошерът и изчезват в природата, обясни Манол Тодоров. Той е убеден, че въпреки административните пречки и природните капризи, производството на манов мед може да бъде истински семеен бизнес. Любовта си към това хоби-професия е доказал през 2000г., когато е обявен за Пчелар на годината.


Източник: http:/www.ecomedia.bg/