Античните и средновековни лекари знаели лечебните свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръчвали като подправка и лекарство. У нас чубрицата е широко разпространена.
В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицината и фармацията - надземната част и корените. Чубрицата се събира по време на цъфтежа й. Тя има много приятен аромат и леко парещо тръпчив вкус. В растението се съдържа около 0,50% етерично масло, витамин С, дъбилни вещества, захари, флавоноиди, мазнини и др. Чубрицата се употребява за възбуждане на апетита и стимулиране функцията на стомаха и червата. Има благотворен ефект и при метеори- зъм. В българската кухня широко се прилага за ароматизиране на всички трудно смилаеми храни - боб, леща, зелен фасул, грах. Поставя се и в ов- нешко, шилешко месо, червено зеле, супи от картофи и др. Чубрицата се комбинира добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, целина и гръцки сминдух. Чай от суха чубрица се пие против разстройство и болки в стомаха. Запарка от чубрица 1:10 се пие като болкоуспокояващо средство. Набраните преди цъфтежа листа се използват и като потогенно и противоглис- тно средство. Листата утоляват и жаждата при диабетично болни, поднесени след запарка.
В народната медицина чубрицата има най-широко разпространение при високо кръвно налягане, което не е от бъбречен произход, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане. Приема се вътрешно под формата на извлек: 1-2 с. л. ситно стрити надземни и подземни части от чубрицата се киснат в 500 мл вода в продължение на 2-3 часа, след това се кипва в добре затворен съд. След като изстине, се прецежда и се пие на 3 части преди хранене сутрин, обед и вечер. Много болни от есенциапна хипертония консумират на ден по 1 с. л. стрита чубрица и получават значително снижаване на кръвното налягане.
Източник:http://www.domashenjurnal.bg