Античните и средновековни лекари знаели лечебните свойства на чубрицата за хра­носмилането и затова я препо­ръчвали като подправка и ле­карство. У нас чубрицата е ши­роко разпространена.

В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицината и фармацията - надземната част и корените. Чубрицата се събира по време на цъфтежа й. Тя има много приятен аро­мат и леко парещо тръпчив вкус. В растението се съдържа около 0,50% етерично масло, витамин С, дъбилни вещества, захари, флавоноиди, мазнини и др. Чубрицата се употребява за възбуждане на апетита и стимулиране функцията на стомаха и червата. Има бла­готворен ефект и при метеори- зъм. В българската кухня ши­роко се прилага за ароматизи­ране на всички трудно смилае­ми храни - боб, леща, зелен фасул, грах. Поставя се и в ов- нешко, шилешко месо, черве­но зеле, супи от картофи и др. Чубрицата се комбинира доб­ре с магданоз, сушени зелен­чуци , дафинов лист, чесън, це­лина и гръцки сминдух. Чай от суха чубрица се пие против разстройство и болки в стома­ха. Запарка от чубрица 1:10 се пие като болкоуспокояващо средство. Набраните преди цъфтежа листа се използват и като потогенно и противоглис- тно средство. Листата утоля­ват и жаждата при диабетично болни, поднесени след запар­ка.

В народната медицина чубри­цата има най-широко разпрос­транение при високо кръвно налягане, което не е от бъбре­чен произход, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане. При­ема се вътрешно под формата на извлек: 1-2 с. л. ситно стри­ти надземни и подземни части от чубрицата се киснат в 500 мл вода в продължение на 2-3 часа, след това се кипва в добре затворен съд. След като из­стине, се прецежда и се пие на 3 части преди хранене сутрин, обед и вечер. Много болни от есенциапна хипертония консу­мират на ден по 1 с. л. стрита чубрица и получават значител­но снижаване на кръвното на­лягане.

Източник:http://www.domashenjurnal.bg