Дионеята, или венерина мухоловка, спада към растенията хищници. Тези растения по правило обитават бедни почви - торф или пясък, и компенсират недостига на хранителни вещества чрез способността си да улавят жива плячка и да се хранят с нея.

Родът Дионея има само един представител - Дионея мусципулата, по- известна като венерина мухоловка. Това е единственото растение, чийто лов на насекоми може да се наблюдава с невъоръжено око.

Венерината мухоловка е американка - в природата се среща в блатата на Северна и Южна Ка- ролина. Растението представлява приземна розетка от листа с диаметър около 15 см. Всеки лист се състои от крилата дръжка и лист-капан. В зависимост от сезона, осветеността и наличието на насекоми размерите и функциите на листата забележимо се про- менят. През лятото, когато плячката е обилна, листната розетка е повдигната над почвата, дръжките са тесни и дълги, а пластината-капан е ярко оцветена - обикновено в тъмночервено, и достига максимални размери. През зимата, когато плячката е рядкост, розетката плътно приляга към почвата, дръжките стават къси и широки, а размерите на капана намаляват. Листът-капан представлява диск с максимални размери около 3 см, прегънат по централната жилка. По периметъра на този диск са разположени дълги, твърди и остри зъбци. По вътрешния му ръб се намират нектарни- те жлези, които са примамката за насекомите. Средната част на листа е заета от храносмилателните жлези. На всяка половина от диска има по 3 добре забележими влакна, които всъщност са пусковият механизъм на капана. При двукратното им дразнене в течение на 2 до 20 секунди капанът хлопва и за плячката няма спасение. Мухоловката уверено различава на- - секомите от случайно попаднали нехранителни вещества - например пясък. Ако капанът е щракнал напразно, листът се отваря до два дни, но ако вътре има плячка, той остава плътно затворен от 6 до 10 дни.

В домашни условия мухоловката расте върху груб влакнест торф. Тя изисква максимално огряване през цялата година, като през зимата реагира добре на доосветя- ване. През лятото се полива обилно , , най-добре е саксията да се държи в съд с преварена или дъждовна вода. През зимата поливането е оскъдно, но не бива почвата да пресъхва. Най-лесно дионея се отглежда в неплътно покрит аквариум, за да се поддържа необходимата й висока въздушна влажност.

Източник:http://www.domashenjurnal.bg