Полезна информация за лозите.Формировка кордон Роая.


Формировката кордон Роая се характеризира със стъбло, високо 50-60 см, и едностранен хоризонтален кордон, който стига до съседната лоза. По кордона през 15-20 см се формират малки рамена, върху които ежегодно при резитбата на лозата се оставя по един чеп с 2 очи. По същество това е къса резитба, чеповете при която са разположени в една плоскост и запълват цялото пространство между две съседни главини. Наименованието си тази формировката на лозата е получила от френското село Роая. Разстоянията на засаждане на лозите са най-често 1,60 до 1,80 м между редовете и 1,30 м в реда.

Формировката кордон Роая изисква обезателно телена конструкция. Върху първия тел, който е по-дебел се прикрепва хоризонталният кордон, а леторастите се привързват към втория и третия тел. Формираните по този начин лози имат висока родовитост. Проветряването и огряването на листата и гроздето са много добри и се получават високи добиви и качествена продукция. Може да се прилага в райони, където лозята не се загрибват, а при студоустойчивите сортове и там, където опасността от измръзване на лозите е малка.

През първата и втората година лозите се режат на чеп с 2 очи. На третата година по-слабата пръчка се премахва, а по-силната се запазва, като се извива и се полага хоризонтално на първия тел. Тя се изрязва на дължина 6-7 очи след извивката. При извиването половината пъпки остават от долната страна на пръчката, а другата половина - от горната , но крайната пъпка винаги трябва да е долна. След покарването на очите всички леторасти от основата до мястото на извивката и от долната страна по хоризонталната част на пръчката се премахват. Запазват се само леторастите от горната страна и крайния летораст (долен), който ще послужи за продължител. На четвъртата година пръчките от горната страна се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят на кордона - на 6-7 очи. При филизенето се прореждат леторастите върху продължителя и ако е необходимо, оставя се нов продължител на кордона, така че той да достигне до съседната лоза. Този начин на постепенно формиране на кордона за 2 или 3 години намира приложение и при високостъблените и асмовидните формировки н лозата, при които се използва кордон. Предимството му е, че върху късия продължител покарват всички пъпки и може да се оставят чепове на желаните разстояния. Ако се оставят дълги пръчки за продължители, средните пъпки не се развяват и кордонът се оголва.

Оформеният кордон Роая се поддържа сравнително лесно. При резитбата се премахва пръчката, покарала от горното око на чепа, а долната се реже на чеп с 2 очи, както при чашовидната формировка. Нужно е рамената по кордона да се поддържат на еднаква височина, т.е. да има равновесие между тях. Когато някое рамо се издигне доста, то трябва да се снижи, като се използва лакомец в основата му. Когато кордонът измръзне или бъде унищожен по някаква друга причина, той може да се възстанови от пръчка, излязла от основата му. Ако такава не покара, главината пропада.