Полезна информация за овощните култури.Сутрешното или вечерното поливане на лимона е най-добро.


У нас лимонът се отглежда стайно в глинени или дървени съдове, пълни с почвена смес, при подходящ температурен режим и почвена проветривост. Съдовете са с различна големина, съответна на възрастта на растенията. До 8-9 години по обем и размери те се сменят всеки 1-2 години, като се започва от 20 см и се достига до ширина 45-60 см и дълбочина 35-40 см. На дъното имат няколко дупки, които се припокриват с керемидени парчета за дрениране. Големината на съдовете, свързана с възрастта на растенията, е от голямо значение - в големи съдове малките растения не образуват добра коренова система; тя става излишно дълга и лошо овласена.

Като хранителна почвена среда се използва богата с хранителни вещества смес от равни части пръст с изгнили горски листа, добре угнил оборски тор, едрозърнест промит речен пясък и две части хумусна чимова пръст.

При недостиг на азот, фосфор и калий растежът на лимона е подтиснат, листата пожълтяват и окапват. Когато не достига фосфор, цъфтежът е слаб , а цветовете и младите завръзи окапват.

Растенията се подхранват с добре угнил оборски тор, размит птичи тор или със смес от равни части амониева селитра и калиев сулфат. При торене на лимона с оборски тор около 1/4 кг угнил оборски тор се дава ежемесечно. Птичият тор се дава на малки дози всеки 10-15 дни, но след като престои и Ферментира 1-2 седмици във вода. Лимонът е взискателен към почвената и въздушната влага. Особено важно е да се определят правилно количеството и моментът на подаваната вода. Трябва да се дава толкова вода, колкото е необходимо за насищане на почвата в съда до нейната пълна влагоемност; поливките да са редки, но да не се допуска лишаване на растението от достатъчно вода. Сутрешното или вечерното поливане на лимона е най-добро. Най-добре се дозира поливката, когато се полива отдолу нагоре, чрез сипване на вода в подставката. Така подаваната вода се изкачва сама нагоре и определя нормата. Непоетата вода се източва. Ако се полива отгоре, водата се подава, като се сипва неколкократно и се проверява дали няма оттичане в подставката.

Лимонът се нуждае от резитба за формиране, което става през първите 2-3 години. Стъблото се изгражда с 20 см ствол и 3-4 скелетни клона, симетрично разположени в пространството. Чрез съкращаване по скелетните клони се образуват полускелетни разклонения, а чрез пензиране тези разклонения се покриват с обрастващата плододаваща дървесина. До пълното изграждане на короната образуваните цветове и плодове се премахват.

Резитбата на лимона за производство се изразява в пензиране или слабо съкращаване на леторасти и клончета, в отстраняване на плододали и сухи клонки и в прореждане на завръзите.

След застаряване се извършва подмладяване, като се съкращават с 1/3 до 1/2 скелетните и полускелетните клони.

Лимонът е чувствителен към колебанията в условията на външната среда, затова голямо значение има изнасянето му навън през пролетта и прибирането му в помещение през есента. Рязката промяна на условията в този момент често е причина за боледуване и дори за загиване на растенията. Лимонът се изнася на открито, след като премине опасността от застудяване, и се внася, щом настъпи време за непоносими от него ниски температури - около 0°С. Навън трябва да се държи на шарена сянка при периодично овлажняване на мястото наоколо и на самото растение чрез изпръскване с вода при всяка поливка.

Лимонът може да зимува в нормално топли (с температура 18-20°С) и светли помещения или в хладни, с температура 10-12°С, тъмни изби или коридори. При първите условия той расте и се развива нормално, а при вторите процесите на асимилация и растеж са силно ограничени. При такива условия на относителен покой поливките се разреждат и не се извършва торене. Трябва да се избягват резки промени на температурата при проветряване.