Полезна информация за овощните култури.Влияние на наклоняването и на превиването върху развитието на овощните дървета.


Наблюдения и съответни измервания са показали, че растежът, разклоняването и обрастването на клончетата, клонките и клоните зависят твърде много от тяхното положение. При вертикално положение най-силно расте леторастът от връхната пъпка. По-слаб, но доста силен растеж имат и няколко летораста от подвръхните пъпки. Надолу по клончето, клонката или клона растежът отслабва, пъпките дават само листа или остават спящи.

Отклоняването от вертикално положение на кое и да е растежно образувание - клонче, клонка или клон - намалява неговата относителна притегателна сила спрямо минералните хранителни сокове, забавя движението на асимилатите от и към него. Като последица от това се променя съотношението между въглерода и азота в тъканите на наклонената част, вследствие на което се намалява силата на растежа, а обрастващата дървесина по-бързо се превръща в плодна. И заедно с това колкото повече наклонът се приближава към хоризонтално положение, толкова по-равномерно става и разпределението на минералните соли и на градивните органични материи между пъпките върху нея и леторастите, излезли от тях. Възбудимостта на пъпките бързо нараства. Опитът е показал, че при наклон на клончетата 30° спрямо хоризонталата настъпва пълно равновесие в храненето на новите растежни образувания, като към развитие се възбуждат най-много пъпки.

При наклон 30° се получава най-много, но най-слаба обрастваща дървесина, която бързо се превръща в плодна, при условие че не се допусне силно засенчване и се осигури достатъчно минерално хранене. При всички случаи наклоняването намалява относително минералното хранене на наведената част, вследствие на което и растежът й, общо взето, отслабва, премествайки се към по-изправените части.

Наклонът 30° спрямо хоризонталата е най-подходящ за полускелетните разклонения. Колкото се отнася до скелетните и полускелетните клони, които оформят короната и определят обема й, този наклон не е от най-благоприятните. Той влияе лошо върху растежа на продължителите, сгъстява бързо короната и налага твърде рано и силно прореждане, което и биологически, и стопански е неизгодно. И това явление е толкова по-очевидно, колкото по-слаб е общият растеж.

При силно растящите и със слаба склонност към разклоняване сортове както при кръглите форми, така и при палметите за скелетните клони се приема като най-подходящ ъгъл на отклонение спрямо хоризонталата 30-35°, а при останалите сортове и при силните върху слабо растяща подложка - 40-45°. За да се осигури силен растеж на продължителите и нормално обрастване и подходящ по сила и място растеж на обрастващата дървесина, препоръчва се цялата още гъвкава част на скелетните и полускелетните клони първоначално да се държи в по-изправено от подходящото окончателно положение, а продължителят - близко до вертикално положение. Никога не трябва да се допуска навеждане на продължителите. Поставянето на скелетните и полускелетните клони обаче в нормалното за тях положение не бива да закъснява, то трябва да става, преди да е станало трудно и рисковано (опасност от отчесване) и да изисква повече усилия и загуба на време.

При хоризонтално навеждане на клончетата най-силен растеж имат леторастите от пъпките в основата, а най-слаб - тези от връхната и близките до нея пъпки.

Противоположно на навеждането влияе слънчевата светлина. По-доброто огряване на връхните леторасти от слънцето ограничава до известна степен отрицателното влияние на наклона върху силата на растежа.

Скелетните и полускелетните клони, особено при естествено формиране, до плододаването имат форма на дъга с основа под определен ъгъл спрямо централното стъбло. Колкото се отива по-нагоре по гази дъга, върхът й все повече и повече се приближава към вертикално положение.

Когато връхната част се натовари с много плод , тя се превива навън и скелетните клони частично добиват формата на S. Вследствие на това превиване на връхните части на скелетни и полускелетни клони навън отгоре по образуваната обратна дъга и надолу по горната част на клоните се явяват силни леторасти, понякога с растеж на лакомци. Често израсналите по такъв начин силни леторасти са твърде близо до основите на клоните. Навеждането до хоризонтално положение на онези от тях, които се намират близо до празни места, и изрязването до основи на останалите е абсолютно наложително, за да се избягнат връщането на растежа, сгъстяването на короната и изискваното силно прореждане по-късно. Винаги обаче трябва да се запазва непокътнато онова силно и близко до наведения връх клонче, което скоро ще замести и ще възстанови увисналия скелетен клон.

Превиването трябва да се разграничава от променянето на наклона. Докато при променянето на наклона се има предвид поставянето в относително еднакво ново положение на цялата третирана част на дървото - клонче, клонка или клон - при превиването се променя и взаимното положение на отделните части на третираната част, с което всяка от тях се поставя в различно ново относително положение. Затова превиването се прилага само при обрастващата дървесина, главно при клончетата и по-рядко при клонките. При естествени условия обаче се превива и скелетната дървесина - главно връхните части.

Следователно става очевидно, че въздействието на превиването върху третираната част е различно от това на промяната на наклона й. Превиването предполага образуването на по-голяма или по-малка дъга, която има свой връх - най-високото ниво на една или друга нейна част. Всички пъпки до върха на дъгата и отгоре са снабдявани по-обилно с вода и хранителни вещества и дават по-силни леторасти от тези по върха или в основата на превитата част - клонче или клонка. Развитието на клончето и клонката зависи от относителното ниво и мястото, на което се намират - по горната или долната страна.

Възбудимостта на пъпките при наклоняване и превиване зависи не само от степента на наклоняване или превиване, но и от положението на пъпките върху наклоняваното или превиваното клонче. В най-благоприятно положение се намират пъпките по горната страна на третираната част, в междинно положение - странично разположените пъпки, а в най-неблагоприятно положение - тези по долната страна на наклонената или превита част.