Полезна информация за овощните култури.Отглеждане на киви.


Как да отглеждаме киви (актинидия)?

Грижите, които се полагат при отглеждане на киви (актинидия), трябва да бъдат съобразявани с биологичните му особености и изисквания. Това са преди всичко много буйният му растеж, големите изисквания към почвена и въздушна влажност и особеностите на плододаването.

Когато кивито се отглежда в редове, още през първата година се изгражда конструкция с един, два или три реда тел. Железобетонните колове са с дължина 2,70 м и се поставят през 6 м разстояние. Най- горният тел се опъва на 1,70-1,80 м, вторият - на 1,20-1,30 м, а най-долният - на 0,70-0,80 м над почвата. При тази система на формиране скелетът на едно добре развито растение ще се състои от изправено и здраво стъбло с три етажа, всеки от които има по две рамена, разположени по съответните телове на конструкцията. Короната на кивито се формира в продължение на 4-5 години.

Резитба за формиране на кивито

Резитбата за формиране на кивито има изключително голямо значение за правилното изграждане на скелета на растението и за бързото му встъпване в плододаване. Резитбата за формиране на кивито се извършва в следната последователност:

Резитба на киви - първа година

Рано напролет надземната част на новозасадените растения се съкращава на 2 пъпки. От тях се развиват два летораста, от които по-добрият се избира и се подпомага в неговото развитие, за да се превърне в стъбло на растението. Близо до него се забива колче, за което се привързва няколко пъти през време на вегетацията. По-слабите леторасти се съкращават или се премахват изцяло. При добри грижи избраният летораст достига още същата година 150-170 см височина.

Резитба на киви - втора година

Ако прирастът е бил достатъчно силен, съкращава се с около 1/4 от дължината и новият летораст се подпомага, за да достигне най-горния тел, откъдето започва формирането на скелета на растението. До края на вегетацията леторастът достига тази височина и дори се насочва и се привързва по тела. Страничните леторасти и конкуренти се премахват своевременно или се съкращават.

В случаите, когато прирастът през първата година е слаб, клончето се съкращава на 2-3 пъпки от земята, за да може да се развие в нов мощен летораст.

Резитба на киви - трета година

Върхът на основната клонка се привързва към най-горния тел, като предварително се съкращава с около 1/4 от дължината й. Близо до мястото на прегъването се развиват нови леторасти, един от които се насочва и се привързва към тела, но в обратна посока, за да стане второ рамо по горния тел. По стъблото на кивито израстват нови леторасти, най-подходящите от които се подпомагат в развитието им и се насочват към втория или най-долния тел, за да формират останалите рамена.

Четвърта година

Растенията имат буен растеж. Подбират се нови леторасти за довършване на етажите. Летните резитбени операции (филизене, съкращаване, насочване и привързване) имат изключително голямо значение. Тяхното умело прилагане надхвърля многократно ефекта на зимната резитба на кивито.

От четвъртата-петата година кивито встъпва в период на плододаване. Променя се и системата на резитбата на киви.

Резитба на кивито за плододаване

От рамената, привързани към телената конструкция, се развиват леторасти. Когато произлизат от пъпки на двегодишна дървесина, те дават плодове. Както вече се упомена, плодовете се разполагат в пазвите на първите 6-7 листа от основата на летораста. В този сектор не се залагат вече пъпки. При зимната резитба на кивито през следваща година тази плодна клонка се реже на 2 пъпки зад последния плод (при беритбата плодовете се откъсват обикновено без дръжки). Развиват се два нови летораста, които плододават и на следващата година се режат по същия начин - на 2 пъпки зад последния плод. В продължение на няколко години се получават удължени плодни звена, оголени в основата. Налага се те да се обновяват за сметка на нови леторасти, произлезли от рамената близо до тях. Броят на звената зависи от силатана растенията, но е желателно да са през 25-30 см по дължината на рамената. При по-гъсто разположение растенията се претоварват с плодове, растежът им отслабва и качеството на продукцията се влошава.

Освен тази система на зимна резитба, известна като къса резитба, съществува и така наречената дълга резитба на кивито. При нея по рамената се оставят по няколко едногодишни клонки, дълги по 1,5-2 м, които след плододаване се премахват до основата и се заместват от други клонки през следващата година.

Летните резитбени операции и в периода на плододаването имат голямо значение. Обикновено се извършва филизене, с което се премахват излишните леторасти по рамената и стъблото. Това се прави още в началото на вегетацията и се повтаря при нужда. През юни и юли останалите леторасти се съкращават на 60-80 см, тъй като, оставени да се развият свободно, ще достигнат 3-4 м дължина.

Асмовидно отглеждане на киви

Когато кивито (актидинията) се отглежда по асмовидно, подобно на лозата, растенията се издигат и се разполагат върху предварително изградена конструкция. Рамената не са така ясно очертани, но са разположени равномерно по телената плоскост. През 25-30 см се формират плодни звена, които се режат по същия начин както при редовото отглеждане. Обикновено при този начин на отглеждане на киви преплитането и увиването на леторастите е по-голямо и сгъстяването е по-силно.

Въпреки привидната опростеност резитбите за формиране и плододаване не са съвсем леки за изпълнение. Растежът е много буен, леторастите се увиват бързо и короната се сгъстява силно. Налага се активно да се намесваме по 5-6 пъти през време на вегетацията, за да направляваме растежния процес.

Напояване на киви

Напояването на кивито има изключително голямо значение. Макар да не са установени строги научни норми и срокове за напояване на киви, може със сигурност да се препоръча почвената влажност да се поддържа през цялата година около 80-90% от ППВ. Това може да се постигне, като възрастните растения се поливат през 10-15 дни с по 50-60 л/м2. Младите растения се поливат през няколко дни с 5-10 л вода. Добър ефект дава и мулчирането на почвената повърхност около растенията с добре разложен оборски тор или с отпадъчна слама.

Торене на киви

Използването на органични и минерални торове за торене на кивито подпомага силния растеж и изхранването на богатата плодова реколта. При плододаващите растения оборският тор се внася наведнъж на 2-3 години през есента като се разхвърля в доза 4-5 кг/м2. По същото време се тори с калиеви и фосфорни торове в дози 30-40 г/м2 и се заорава с есенната обработка. С азотен тор растенията се подхранват през пролетта, в доза 30-40 г/м2 и повторно през юли в доза 10-20 г/м2.

Болести и неприятели по кивито

На сегашния етап на разпространение на кивито се смята, че растението няма икономически важни болести и неприятели. Кивито е единствената овощна култура, която се отглежда без да се използуват химични препарати, и това е голямо предимство. Има обаче сведения, че се напада от почвени нематоди, бактериален рак, фитофтора и други болести. Изглежда, че чувствителността му към хлороза засега е най-опасното физиологично смущение, което трябва да се има предвид при засаждането на киви.

, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));