Полезна информация за овощните култури.Кои фактори при отглеждането на ябълките, влияят върху съхраняемостта им?.


Съществено влияние върху съхраняемостта на ябълките заедно

със сортовите особености оказват редица фактори, като вид на почвата, климатичните особености и надморската височина на микрорайона, агротехническите и растителнозащитните мероприятия, възрастта на овощните насаждения и др.

Известно е, че те, произхождащи от овощни градини с песъчливи почябълкиви, са по-интензивно оцветени и зреят по-рано, но при закъсняла беритба съхраняемостта им се понижава в по-голяма степен, отколкото на произхождащите от насаждения, засадени върху по-тежки почви. Плодовете от овощни градини с по-леки почви съдържат по-малко азот и загниват в по-малка степен по време на съхранението им особено когато времето преди беритбата на ябълките е било влажно и студено.

Влиянието на температурата и напояването върху съхраняемостта на ябълките е съвместно. Не може да се говори за оптимално влагозапасяване на почвата въз основа на количеството на валежите и изкуственото напояване, без да се има пред вид средната температура през вегетационния период. Колкото тя е по-висока, толкова влагозапасяването на почвата трябва да бъде по-голямо. От друга страна, обилното напояване преди беритбата на ябълките води до скъсяване срока на лагеруването и до значително увеличаване на загубите от гниене.

Установено е, че ябълките, произхождащи от райони с горещ климат, се съхраняват значително по-трудно, отколкото произхождащите от по-хладни, но слънчеви райони.

Височината над морското равнище, на която се намират ябълковите градини, също оказва влияние върху съхраняемостта. При увеличаване на надморската височина със 100 м беритбената зрелост на ябълките настъпва е 3 до 8 дни по-късно. Плодовете, които произхождат от насаждения, разположени на по-високи места, се съхраняват по-добре, тъй като по правило са по-богати на сухи вещества и са с по-изравнена степен на зрелост.

При едновременно брани ябълки от един и същ сорт, но от дървета върху различни подложки, се наблюдават различия в продължителността на съхраняването им. Плодовете от дървета върху подложка М 9 имат по-нежна консистенция и дишат по-интензивно. Беритбата на ябълките трябва да се извършва около 10 дни по-рано от беритбата на плодовете на дървета върху по-силнорастящи подложки.

Възрастта на овощните дървета също оказва влияние върху съхраняемостта. Плодовете от встъпващи в плододаване или от много стари ябълкови дървета са по-податливи на физиологични и гъбни болести по време на съхранението на плодовете.

Торенето на ябълките оказва особено силно влияние върху резултатите от съхранението на ябълковите плодове. При това най-голямо значение има азотното запасяване на почвата. Когато то е оптимално от гледна точка на съхранението, добивите са достатъчно големи, но когато се прекали с азотното торене, получаваме неблагоприятно съотношение между плодовете и листната маса. Плодовете наедряват много, но не се обагрят добре, узряват неравномерно и са с понижена твърдост. Тяхната кутикула бързо се насища с фарнезенови продукти, чието токсично действие намира външен израз в потъмняване на плодовата кожица. Това обяснява по-голямата предразположеност на плодовете, произхождащи от обилно наторявани с азотни торове градини, към запарване по време на съхраняването им. Обилното азотно торене намалява естествения имунитет на плодовете срещу паразитните болести. Освен това плодовете от някои ябълкови сортове масово се увреждат от горчиви ядки и от потъмняване на плодовото месо.

Доказано е, че торенето на ябълките със сравнително неголеми количества азотен тор, но внесен еднократно, също може да компрометира съхранението. За избягване на нежелателните последствия се препоръчва азотната торова норма да се внася на 2-3 пъти.

Оптималното запасяване на почвата с калий способства за понижаване на дихателната интензивност на ябълките и в известна степен забавя зреенето им. Плодовете, произхождащи от ябълкови градини с оптимални калиеви запаси, са достатъчно едри, добре оцветени, месото им е плътно и съдържа достатъчно киселини. По време на съхраняването на ябълките щетите от загниване и от физиологични болести са по-малки. В резултат на недостатъчното запасяване на почвата с калий се получават дребни, зелено оцветени плодове, които при съхранение дават големи фири и са с незадоволителни вкусови качества.

Положителното влияние на калиевото запасяване на почвата върху съхраняемостта на плодовете не означава, че тя може да бъде подобрявана само посредством внасяне на калиеви торове. Ако калциевите и магнезиевите соли не са в благоприятно съотношение резултатите не могат да бъдат добри. Недостатъчното съдържание на калций в плодовете, особено когато те са едри, често е причина за масова поява на горчиви ядки. Недостигът на калций може да причини и предивременно омекване на ябълковите плодове по време на лагеруването. Установено е, че недостатъчното запасяване с калций може да предизвика стъклясване както и да понижи устойчивостта на плодовете срещу паразитни болести. При силно изразен калциев недостиг плодовете могат да покажат симптоми за това още на дървото - вертикалните, неогрявани от слънцето страни на плодовете са с много лабилни тъкани , , които лесно се смачкват при натиск с пръст, както това става при натискане на зряла праскова. При недостиг на магнезий в почвата се получават дребни плодове, чийто аромат след продължително съхранение се намалява. Обилното торене с магнезий на почви, които са прекалено бедни на калций, води до нарастване на загубите от горчиви ядки по време на съхраняването.

Резитбата също оказва влияние върху загубите при продължително съхранение на ябълките. Когато резитбата на ябълките е извършена така, че да останат малко плодни пъпки, плодовете са едри, но са по-податливи на физиологични и гъбни болести. Другата крайност води до получаване на дребни плодове, които поради голямата си относителна повърхност дават по-големи фири при лагеруване.

Растителнозащитните мероприятия влияят върху съхраняемостта на ябълките дотолкова, доколкото осигуряват получаването на здрави плодове. Понякога поради грешки при приготвянето на разтворите, плодовете получават увреждане на кожицата. Състоянието на увредените плодове се влошава още повече при съхранението им. Преди беритбата на ябълки, предназначени за съхранение в регулирана атмосфера или в модифицирани газови среди, не трябва да се пръска с препарати, които притежават силна и трайна миризма, за да се избегне получаването на неспецифичен аромат.