Полезна информация за овощните култури.Черешата не понася продължителните летни засушавания.


Черешата (Cerasus) е дърво, което достига на височина до 12 м, а понякога дори до 20-25 м. Кореновата система е мощна и прониква на 2 и повече метра дълбочина, откъдето черпи необходимата влага и хранителни вещества.

Черешата развива широка пирамидална или заоблена корона. Листата са едри, овални или продълговато яйцевидно или двойно назъбени. Цветовете са бели и по 2-3 в съцветие. Плодовете са сърцевидни, зреят през май или юни, рядко по-късно. Коремният шев представлява линия; кожица е жълта, червена, пурпорночервена или розова, с множество подкожни точици. Месото е жълто, бледожълт или червено, сочно, сладко, хрупкаво или меко. Плодовият сок е безцветен или оцветен червено.

Черешовото дърво расте бързо в млада възраст рано встъпва в плододаване (3-5 години от засаждането). При добро отглеждане на черешата и подходящи почвени и климатични условия тя плодоноси изобилно и редовно. Продължителността на живота й е около 60-70 години, а отделни дървета стигат даже до 200 години.

Черешовите сортове са самобезплодни и за тяхното плододаване безусловно е необходимо чуждо опрашване. Съществуват отделни сортове череши, които помежду си не могат да се оплождат, макар и да притежават нормално развит и жизнен тичинков прашец. Такива сортове се наричат взаимно безплодни и не трябва да се засаждат в самостоятелни насаждения.

Черешата е най-ранозрейният овощен вид. Черешови плодове се изнасят на пазара от средата на май докъм края на юни.

Освен за консумация в прясно състояние черешовите плодове се използват извънредно много за производство на ценни хранителни продукти - сокове, компоти, желета, конфитюри , , сладка и др. В домакинствата и сладкарството черешовият плод е също незаменим.

Черешата произхожда вероятно от Южна или Средна Европа, Балканския полуостров и Мала Азия, където и сега расте в диво състояние на умерено влажни почви. Културната череша е произлязла от дивата череша.

Черешата е разпространена в цяла Европа, Северна Америка, Предна Азия, Западен Сибир, Северна Африка, Австралия, остров Цейлон и други страни.

Черешата расте най-добре на топли, варовити и песъчливо-глинести почви. Бедните и съвсем сухи песъчливи и чакълести почви, а така също тежките, влажните, студените и сбити глинести почви са неподходящи за отглеждане на череши. Тя не понася и засолените почви. Подпочвената вода не трябва да е по-близо от 2-2,5 м до повърхността на почвата.

Черешата не е много взискателна по отношение на климатичните условия. Тя успява почти навсякъде в страната, като понася добре топли места и припеци. На по-студен климат тя се развива добре и плододава също добре, но е необходимо насажденията да са на добре обгрявани от слънцето места. На затворени, влажни и непроветриви места черешата страда твърде много от измръзване, смолотечение и гъбни болести.