Полезна информация за овощните култури.Кайсия (Prunus armeniaca).


Кайсията (Prunus armeniaca) достига на височина над 8 м. Образува кълбообразна корона.

Кореновата система на кайсията е добре развита, като главната маса от корените прониква до 1 м дълбочина. На ширина корените се разпростират значително извън периферията на короната. Кайсията расте много силно и встъпва рано в плододаване - към третата година от засаждането. При добри условия плододаването продължава повече от 40 години, но в повечето райони на страната кайсиевите дървета загиват преждевременно - към 15-20-та година.

Цветовете са едри, бели или розови и се развиват преди разлистването на дървото. Листата са средно големи до големи, елипсовидни, яйцевидни или кръгли, назъбени.

Плодът е дребен до едър (при културните сортове кайсии), заоблен до малко сплеснат отстрани или слабо удължен; коремната бразда е ясно очертана. Кожицата е леко овласена, но срещат се сортове и без овласеност. Плодовото месо е жълто до белезникавожълто, плътно, сочно до слабо сочно, ароматично, слабо възкисело до сладко, вкусно. Костилката е доста сплесната или малко издута, гладка. Ядката е горчива или сладка и съдържа масло.

Кайсиевите сортове дават достатъчно плод при самоопрашване, обаче има и такива сортове кайсии, за нормалното плододаване на които е необходимо чуждо опрашване.

Каисията цъфти рано, поради което пролетните застудявания и слани често повреждат цветовете и завръза. Тя понася добре големите засушавания.

Кайсията има голямо стопанско значение. Засадена при подходящи условия и отглеждана при добра агротехника, тя плодоноси изобилно и всяка година. Плодовете се използват за консумация в прясно състояние и за преработка в сокове , компоти, сушени кайсии и др. Костилковите ядки, особено тези със сладък вкус, както и добитото от тях масло се използват в сладкарството и химичната индустрия.

Кайсията е един от много отдавна отглежданите овощни видове. Смята се, че произхожда от Китай. В планинските райони на Средна Азия и Китай и днес се намира диворастящият родоначалник (обикновената кайсия) на повечето от днешните културни сортове.

Като културно растение кайсията е пренесена в Европа много отдавна. От Мала Азия тя преминала на Балканския полуостров, откъдето римляните са я занесли в Италия и Средна Европа.

Кайсията се отглежда във всички страни на умерения климат. В България кайсията е разпространена из цялата страна.

Кайсията не е много взискателна към почвените условия. Тя може да се развива и плододава при по-бедни и сухи почви, но предпочита дълбоките и добре проветриви почви. На планински склонове тя успява добре и върху чакълести почви, а в тежки глинести почви измръзва.

По отношение на климата кайсията е доста взискателна. Подходящи за отглеждане на кайсии са топлите райони, където през втората половина на зимата и началото на пролетта няма резки колебания на температурата. През зимата, когато кайсията се намира в дълбок покой, тя понася добре студовете на нашия климат. Затоплянето на времето през зимните, месеци (януари или февруари) предизвиква сокодвижение, а понякога даже и цъфтеж. При повторно застудяване, което обикновено е нормално явление за нашата страна, се повреждат преди всичко цветовете или набъбналите пъпки, а могат да загинат и цели дървета.