Полезна информация за овощните култури.Какви са изисквания към условията на отглеждане на смокинята?

Смокинята е растение на топлия сух, субтропичен климат. Тя се приема за не особено взискателна култура и може да се отглежда на най-различни почви: тежки, глинести, черноземни, алувиални, песъчливи, каменливи.

Най-подходящи за отглеждане на смокинята са леките, песъчливо-глинести, наносни или хумусно-карбонатни плодородни почви. Те трябва да са дълбоки - над 1,5-2,0 м, с добра аерация, с дълбоко ниво на подпочвените води. Добре расте в почви с неутрална до слабо алкална реакция.

Неподходящи за смокинята са сухите, бедни, както и глинестите, кисели или солени почви, с плитко разположена материнска скала, с близки подпочвени води. На такива почви корените се разполагат по-повърхностно - на 10-20 см, имат слаб прираст и малко плодове, които остават дребни и често опадат недоразвити или почти безвкусни.

Смокинята понася добре ниска въздушна влажност, но е чувствителна на почвено засушаване. При подходяща почвена влага растенията издържат на високи температури. При недостатъчна почвена влага листата жълтеят и падат, плодовете остават дребни или повяхват недозрели и опадат.

Смокинята расте и плодоноси най-добре в райони с годишни валежи от 600 до 800 мм. От голямо значение за тази култура е разпределението на валежите по сезони. Благоприятен за отглеждане на смокини е климатът, при който валежите падат предимно през зимата и пролетта, а времето през периода, когато зреят плодовете от летния плододобив - от август до края на октомври - е топло и сухо. Особено са необходими сухи и топли условия през време на зреенето на плодовете в местата, където се произвеждат сухите смокинови плодове. Ако при беритбения период времето е влажно и дъждовно, плодовете съдържат малко захари, напукват се, вкисват, загниват, опадват и стават негодни за употреба. Освен това при излишна влага в почвата и по-изобилни валежи през вегетационния период смокиновите дървета растат до късно, с което се понижава студоустойчивостта им.

Температурните условия са основният фактор, който определя успеха при отглеждането на смокинята. Тя се развива най-добре в райони с по-топла зима. Най-податливите на измръзване части на смокинята са едногодишните клончета, които при температури, по-ниски от -15°С, загиват. При още по-ниски температури се поврежда и по-стара дървесина, а при -20, -22°С дърветата на много сортове смокини измръзват до кореновата шийка. Студоустойчивостта на смокинята зависи и от продължителността на застудяването, от срока, през който са се понижили температурите, като по-ранните есенни студове причиняват по-големи повреди.

Силата на повредите от студа се влияе извънредно много от възрастта на дърветата и от здравословното им състояние. Студоустойчивостта е и сортов признак. От известните и разпространени в нашата страна сортове смокини с по-добра издръжливост на неблагоприятни зимни условия са сортовете Мичуринска 10, Поморийска 17, Созополска 20, Ахтополска 17, Финикова и др. По дърветата на тези сортове смокини относително рядко се наблюдават повреди от измръзване.

Понякога клоните и клончетата на повредените дървета не измръзват еднакво. Някои от тях започват нов растеж (пробуждат се”) в обичайния срок през пролетта, а други - значително по-късно - до два и повече месеца. Затова: не трябва да се бърза с триона - която и да е умряла” клонка се отрязва едва след пълното възстановяване на растежа, до очевидно здраво място.

, 'facebook-jssdk'));