grozde_046Младите завръзи започват да нарастват интензивно и да се превръщат в зърна след процеса на оплождането. Те използват основно синтезираните в листата органични вещества, тъй като младите зърна могат да изработват само малка част от необходимите им хранителни вещества. Щом зърната на гроздето станат големи колкото грахово зърно (4-4,5 мм), дихателните им устица се деформират и се затварят напълно. Така след този момент гроздовите зърна не могат да бъдат пряко заразени от мана.

Във фазата начало на узряването - прошарване или омекване на гроздето, започва:

  • омекване на гроздовите зърна и промяна в оценяването на ципата;
  • при червените сортове ципата започва да придобива характерна за сорта окраска;
  • при белите ципата се просветлява и става бледожълта.

При най-ранните сортове грозде прошарването започва около 10 юли, а късните - към 10 август.

Киселините в гроздето започват да намаляват все повече с напредване на зреенето, а захарите се увеличават. Ципата на гроздето се покрива с восъчен налеп и става все по-тънка и прозрачна. Когато има чести валежи тя се пука, защото еластичността й намалява. Такъв е сорта грозде Гъмза. При него се наблюдава напукване на ципата след дъжд. Нарушаването на целостта на гроздовите зърна води до улесняване на процеса на гниенето. Наблюдава се бързо увеличаване на багрилните и ароматните вещества. Най-ранните сортове грозде в България узряват към 25 юли, а най-късните - в началото на октомври. При настъпване на фазата физиологична зрелост, процесът на увеличаване на захарите и намаляване на киселините в гроздето се преустановява за 7-8 дни. Тази фаза съвпада с пълното формиране на зародиша в семето и типичното й оцветяване. В това състояние гроздето е най-подходящо за преработка в обикновено трапезно вино.

След прибирането на гроздето фотосинтезата в лозовите листа продължава като:

  • една част от изработените тогава органични вещества се отлага в кордоните , стъблото и в корените на главината на лозата като резервна храна;
  • друга част се използва за по-доброто узряване на пръчките, което е важно за по-голямата им устойчивост на ниски температури през зимните студове.
Наблюденията показват, че листата фотосинтезират интензивно и през месец октомври. Ранните есенни слани причиняват преждевременно окапване на листата. Това води до преустановяване на нормалното узряване на пръчките и запасяването на лозите с резервни вещества.