Технологии за отглеждане на овощни дървета. Плодовете на бадема са известни с високите си биологични и хранителни качества. Богатото съдържание на мазнини и белтъчини, хармонично съчетани с въглехидрати, незаменими аминокиселини, с ензими и минерални вещества, ги правят ценна съставка на редица диети.

Бадемът вирее добре в райони с краткотрайна зима без големи температурни колебания, с ранна слънчева пролет и продължително лято. Не се препоръчват местата, в които ежегодно или често (60-70% от годините) в края на зимата температурите падат значително по-ниско от 0°С. Сумата на валежите трябва да е около 500-700 мм, а надморската височина - до 700 м. Този овощен вид изисква дълбоки, добре проветриви почви с киселинност (рН) от 5,5 до 7. Най-благоприятни условия за развитието му има при канелено-горски (върху андезитна основа), хумусно-карбонати и (върху варовити материали) и излужени до слабо оподзолени канелено-горски почви (върху пясъчна основа). Трябва да се избягват плитките и особено със сбита глинеста подпочва и камениста твърда основа , както и преовлажнените и неотцедливите. Ако теренът е наклонен, бадемът се разполага в най-високата част, като се предпочитат северното, североизточното и югоизточното изложение.

Подходящи са сортовете от групата на книжночерупковите - Нонпарел, Приморски, Аспарух, Юбилей, Марково 11, Ароматичен, и на мекочерупковите - Кримски, Никитски късноцъфтящ, Никитски 1710. Тъй като бадемът се опрашва кръстосано, необходимо е да се засаждат най-малко два сорта. Добри комбинации са Приморски с Кримски, Десертен или Юбилей и Нонпарел с Ароматичен, Марково 11 и Аспарух.

Дръвчетата се засаждат на разстояние едно от друго 6X5 м. Посадъчният материал трябва да бъде с добре развита коренова система и чист от болести. Кореновата система е силно чувствителна на подсъхване и това налага добре да се съхраняват дръвчетата, без да бъдат излагани на слънце и вятър. Най-благоприятният срок за засаждане е през есента до настъпването на зимните студове.

Дръвчетата се поставят в дупки с размери 40X40X40 см при риглована почва и 100X100x60 см при нериголвана. За всяка фиданка се осигурява по една кофа добре разложен оборски тор, 200 г супер фосфат и 80 г калиев тор, които се размесват добре с почва от орния слой. С приготвената смес се запълва посадъчната ямка до 25 см под почвената повърхност, а отгоре се слага почва от орния слой. Кореновата система се почиства от счупени и наранени части и се потапя в каша от глина и пресен говежд тор. Дръвчетата се засаждат на такава дълбочина, на каквато са били в питомника. Корените се засипват само с почва от орния слой, които се притъпква добре от периферията към дръвчето.

Около него се оформя чаша, която е добре да се покрие с оборски тор, за да не изсъхва бързо почвата. Полива се с една кофа вода. От страната на преобладаващия вятър на 8-10 см от стъблото се поставя опорен кол, за който се привързва фиданката.

След засаждането надземната част на дръвчето се изрязва силно. Когато няма предивременни клонки, съкращава се на 7-8 пъпки над определената височина за стъбло. В противен случай се премахнат всички клончета по стъблото и само 7-8 в зоната на короната се съкращават на по две пъпки, като по-високостоящите се изрязват заедно с водача. През вегетацията за насочването на растенията и за по-бързото формиране на короната се филизят сгъстяващите леторасли, премахват се и израсналите по стъблото, както и издънките.

През първите 3-4 години в зависимост от развитието на дървото се извършва резитба, като се отстраняват сгъстяващите клонки, израстващи в основата на скелетните клони, а също така - лакомците и силните, счупените и повредените клончета. Съкращаването се избягва поради това, че короната силно се разклонява и сгъстява.

Бадемът се формира в свободна безетажна корона през четвъртата- петата година. Запазват се най- добре разположените скелетни клони и разклонения, а сгъстяващите се премахват. На по-силно растящите клони, потискащи останалите, се прави резитба за съкращаване мед подходяща пъпка или разклонения. В плододаваща възраст редовно се изрязват засъхващите плодоносили клончета, силно се намаляват полускелетните разклонения със заслабващ растеж. При застаряващи дървета се прилага резитба на бадема за подмладяване, като са реже на 3-4-годишна дървесина.

За да се развиват добре дърветата, почвата се поддържа чиста от плевели. Ежегодно се тори с минерални торове, а през 2-3 години - с оборски тор. Суперфосфатът се внася през октомври - за младите неплододаващи дървета по 40 г/кв. м, а за плододаващите по 60-80 г/кв. м. През вегетацията се подхранва с амониева селитра (за неплододаващите по 20 г/кв. м, а за плододаващите по 40 г/кв. м) два пъти - половината от нормата през март, а останалата част през май- юни. Торовете се заравят в почвата. Много добре влияят върху едрината на ядката и цялостното развитие на дърветата една-две поливни през юли и август.

По бадема вредят бадемовият семеяд и листните въшки. Опасни болести са ранното кафяво гниене, сачмянката и струпясването. Препоръчва се да се пръска с 1-процентов бордолезов разтвор късно през зимата, преди да са набъбнали пъпките.

Плодовете се берат в техническа зрялост, когато месестата обвивка се разпуква по коремния шев. След като се обелят ядките, доизсушават се до влажност 8-10%. Съхраняват се на сухо и проветриво място.


Още за овощарството: