Отглеждане на земеделски култури.Отглеждане на кайсии.

В миналото кайсията е отглеждана главно в лозята и дворовете. От единични или групово засадени дървета в редица землища край Дунав и Черно море са получавани, а и сега се получават много големи добиви. Високата биологична стойност на плодовете ги прави ценна храна и диетично-лечебно средство. Те се препоръчват при всички сърдечносъдови и чернодробни заболявания. Особено подходящи са при недостиг на калий в човешкия организъм. Суровите сладки ядки се препоръчват на страдащи от задух, гръдна жаба, туберкулоза, при полова слабост, умствена преумора и нервно изтощение. Затова плодовете на кайсията справедливо са наричани храна-лекарство и са желани и необходими за всеки дом. Кайсиевите плодове съдържат извънредно ценни за човешкия организъм хранителни вещества и минерални соли. Те се използуват за прясна консумация и за преработка в компоти, нектари, конфитюри, сушени и замразени, за ликьори и ракии. Кайсията е особено подходяща за отглеждане в личните стопанства, където могат да се създадат относително най-благоприятни условия за развитието й. От едно дърво се получават по 80 100 кг плодове.

Биологични и ботанически особености

Дървото достига от 3 до 7, понякога до 15 м височина. Има кратък дълбок и твърде неустойчив принудителен покой. При затопляне в края на зимата и началото на пролетtа рано се възбуждат към растеж освен плодните пъпки и вторичната меристема на стъблото , , кореновата шийка и скелетните клони. Цъфти рано и твърде често се поврежда от повратни студове, особено в незащитени места и райони с неустойчива зима. Засягат се и кората и дървесината на стволовата част в близост до почвата. Ежегодно повтарящите се измръзвания довеждат до запушване на дървесинните снопчета и намаляване на техния капацитет. При разлистването на такива растения настъпва несъответствие между нуждите на надземната част и постъпващите чрез корените вода и хранителни вещества при което отделни клони или цели дървета внезапно завяхват и загиват през пролетта или в първата половина на лятото. Това нежелателно и често явление се нарича апоплексия. Загиване на растенията може да бъде предизвикано от гъбната болест вертицилийно увяхване и от други причини.

Кайсията е доста студоустойчива през дълбокия покой, когато понася зимните температури от -25 до -30°С, но след затопляне се поврежда и от неголеми студове

Дълголетието на кайсията може значително да се увеличи, ако през зимата стъблата се белосват с варномдяко и се обвиват с рогозки и други подръчни материали за предпазване от прякото влияние на колебанията в температурата.

Кайсията е сравнително сухоуст0йчива, но ако по време на залагане на плодните пъпки през август и септември настъпи силно почвено засушаване, цветообразуването отпада. Развива се сравнително д0бре на различни почви, стига да са добре дренирани.

Най-благоприятни климатични и почвени условия у нас има покрай Дунав и Черно море. В личните стопанства кайсиевите дръвчета трябва да се засаждат в усойните места, като се избягват припечните, където има опасност от преждевременното им развитие.

Сортове

За личното стопанство е подходящо да се застъпят повече сортове с различен срок на зреене. Известни са Кишиневска ранна, Ърли редфренч, Унгарска кайсия, Землянична, Източна фестивална, Албена, Маркулещи,Силистренска късна, Костюженска, Албена, Силистренска компотна, Умберто, Късна дряновска и др. Да се има предвид че сортът Късна дряновска изисква чуждо опрашване и в някои райони не плододава добре.

Отглеждане

Използуват се едногодишни дръвчета, които се засаждат на разстояние 4 х 5 6. Ранното встъпване в обилно плододаване довежда до бързо изтощаване на дърветата. Това налага добри грижи: обработка, торене (особено с калиеви торове), поливане и не на последно място резитба за обновление на короната. Не бива да се подценява и растителната защита и по-специално борбата срещу ранното кафяво гниене, което напада младите леторасти, сачмянката и др.