Cydonia_oblonga_diuliaДюлята става „ябълката на раздора” между най-красивите богини Хера и Афродита. Афродита е обещала на Парис - сина на царя на Троя, да му даде за съпруга хубавата Елена, ако той признае, че тя е най-красивата богиня на света. В знак на съгласие с нейната красота, Парис и е дал не ябълка, а дюля. Елена отива с Парис в Троя по волята на Афродита, която я е накарала да се влюби в него. Това е основната причина, която е предизвикала Троянската война.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

Кои доказателства карат историците да мислят, че дюлята е „ябълката на раздора”:

  • по това време в Троя още не са се отглеждали ябълки;
  • през периода на управлението на Солон е имало закон, според който младоженците трябвало да консумират  дюли в деня на сватбата си, за да имат щастлив семеен живот.

Доказано е, че дюлята има високото съдържание на пектин, което е от 1.1% до 3% в плодовете. Пектинът действа, като изчиства отпадъчните продукти от червата, включително и холестерола. Пектинът се свързва и неутрализира радиоактивните елементи кобалт и стронций, както и тежките метали олово и живак. Дюлите имат противовъзпалително  и затягащо действие, поради благоприятното съчетание на танин и пектин. Използват се са за лечение на заболявания на белите дробове, черния дроб и дихателните пътища.

Дюлята започва рано да дава плодове и ражда редовно.

Едно дърво ражда до 100 кг плод всяка година. Насажденията се износват за 25-30 години. Дюлята е топлолюбива  и понася по-добре високите температури, отколкото ниските. На по-топли места дюлята дава по-едри и по-ароматни плодове. Може да се отглежда до 600 м надморско равнище, а на  по-високи места не узрява добре.

Дюлята не понася:

  • много влажна и студена почва;
  • много леките сухи и песъчливи почви;
  • чувствителна е към варовика и боледува от хлороза на алкална почва.

Дюлите от сорт „Асеница" или „Хемус" се засаждат на разстояние от 2-2.5 м. в реда и 4 м. между редовете.  При сорт  „Триумф" дърветата се засаждат на  разстояние от 2-2.5 м в реда и 3 м. между редовете. При сортовете, които не се оплождат сами, в насажденията трябва да се постави и по едно дърво от двата сорта „Триумф" и „Хемус". Дюлята от сорт Асеница се опложда самостоятелно.

Най-добрата  формировка е подобрената етажна корона.

При формирането през следващите години, силните едногодишни клонки, които растат навън и встрани, се съкращават с 1/3. Когато настъпи пълното плододаване и растежът на дюлите отслабне, то е необходимо да се прави по-силна резитба - периодично през 3 години. По-възрастните  клони се режат наполовина до 2/3, ако растежът е много слаб. Силните едногодишни леторасти се режат с 1 /3 до 1/2 от дължината им. При на наедряване на плодовете, през периода юли – август, дърветата не трябва да се засушават. През 1-2 години е добре да се тори с по 3-4 т угнил оборски тор на декар. Амониева селитра  трябва да се внася  два пъти - рано напролет и през май с доза по 15 кг/дка.

Особено опасна за дюлята е болестта загиване на завръзите.

Заразяването става рано, още в началото на вегетацията. За да се избегне болестта, трябва да се третира рано напролет с 1% бордолезов разтвор. Следващите пръскания се извършват с някои от регистрираните продукти за растителна защита. Болестта уврежда цвета, листата, леторастите и плода. При силна проява на заболяването,  може да се  причини безплодие на дърветата. Благоприятни условия за развитието на болестта се създават при хладно и дъждовно време и  в ранните фази от развитието на дюлята.

Фази на пръскане при дюлята по време на вегетацията:

  • при показване боята на цветовете (розов конус);
  • в началото на цъфтежа;
  • при пълен цъфтеж.

Борбата да се провежда с някой от регистрираните продукти за растителна защита.

Сортове дюля

„Асеница” е със средно едри (450 г) плодове, с ябълковидна форма и правилна повърхност. Има характерно малко пъпче в ямичката на дръшката. Узрява към средата на октомври. Плодът е с много добри качества - нежна месеста част, приятен аромат и малко каменисти клетки (около семките). Дава много плод и редовно. Бързо встъпва в плододаване. Самоопложда се и  цъфти средно ранно.

„Хемус” има дълбока правилна или триъгълна чашечна ямичка. Плодът е ябълковиден или несиметричен. Месестата част е жълта, умерено сочна, леко кисела, ароматна. Узрява в началото на октомври. Рано дава плод. Не може да се самоопрашва. Опрашва се от „Асеница", „Триумф" и „Португалска .

„Триумф – средно едри плодове, с тъпо крушовидна форма, гладка повърхност и слабо изразена ямичка. Месестата част е сочна, кисела, с приятен аромат и малко каменисти клетки. Рано дава плодове, ражда редовно и обилно. Узрява късно - в края на октомври. Не може да се самоопрашва. Опрашва се от „Асеница", „Хемус" и „Португалска".

Тримонциум е дюля с дребни плодове и не много добър вкус.

Португалска е с едри плодове , които са с неправилна форма и неравна повърхност. Трудно се съхранява, поради чувствителността й на горчиви ядки.

„Пазарджишка”- дребни плодове , с ябълковидна форма, подходяща са за прясна консумация.

„Берецки” - унгарски сорт, податлива на напукване и на кафяво гниене.

 

, 'script', 'facebook-jssdk'));