В почвата протичат изключително сложни химични, физични и биологични процеси, вследствие на ко ето реакцията на даден вид почва остава относително постоянна.

 Почвената реакция се означава с показателя (индекса) pH.

Той е число, което отразява концентрацията на водородните йони в почвения разтвор. Когато количеството на водородните катиони е еквивалентно (равно) на количеството на хидроксилните аниони, реакцията на разтвора е неутрална (pH=7). Такава реакция има чистата вода. Когато водородните катйони преобладават над хидроксилните анйони, реакцията е кисела (pH<7), а когато хидроксилните анйони са повече от водородните катиони, разтворът има алкална реакция (pH>7).

Овощните растения виреят добре на почви, чиято реакция рН е в границите от 5,5 до 7,5, като повечето от овощните видове успяват най-добре на почви със слабо кисела реакция (рН 6 до 6,5) и на второ място на почви с неутрална реакция (рН 6,6 до 7). Малините и ягодите виреят добре и н а почви с по-кисела реакция (рН 5 до 6 ). Овощните култури понасят и ле ко алкална реакция (рН 7 до 7,4), но при слабо алкална реакция (рН 7,4 до 8) и особено при алкална реакция рН над 8 те страдат от хлороза.

Варовитите почви са силно алкални, поради което са неблагоприятни за овощните растения. Бадемите са сравнително по-устойчиви на алкална почвена реакция. А прасковите върху прасковени подложки и крушите на дюлеви подложки са едни от най-чувствителните на алкална почвена реакция и по-често страдат от хлороза. Това трябва да се има добре предвид при избора на места за овощни градини, както и овощните видове и подложките, на които са присадени. На някои почви с алкална реакция к рушите например могат да се отглеждат, ак о са присадени на семенна подложка, а на дюлеви подложки страдат силно от хлороза и загиват предивременно.

Освен на карбонатни почви хлорозата се проявява и на почви със сравнително ниско съдържание на карбонати, но с алкална реакция. Прасковите върху прасковени подложки биват засегнати от хлороза при рН 7,4-7,7, а върху сливови (джанкови) подложки – при рН 7,6-7,9 и крушите върху дюлеви подложки – при рН 7,8-8, 1.

При повишена киселинност на почвата карбонатите на калция се разтварят и се измиват, вследствие на което се разрушава почвената структура и се влошават физичните свойства на почвата. Условията стават неблагоприятни за растежа на корените. При рН по-малко от 5 е установено значително намаляване на броя на малките коренчета при ябълката на пример. Известно е също, че киселите почви са неблагоприятни за дейността на полезните аеробни нитрифициращи бактерии. Азотфиксиращите бактерии в почвата не се развиват при рН 4,5-5.

Почвената реакция трябва да се има предвид както във връзка с отношението на овощните растения към нея, така и във връзка с промени те , които могат да настъпят в нея при торенето с минерални торове.

В почвата реакцията на разтвора влияе и по косвен път. Тя има голямо значение преди всичко за растежа и развитието на растенията. Неблагоприятната реакция води до влошаването на растежа и развитието на растенията, до намаляване на продуктивността им, а често и до загиване на растенията. Гибелни за растенията са силно кисела и силно алкална реакция на почвата, а неутрална, слабо кисела и слабо алкалната са благоприятни. Повечето от културните растения понасят по-лесно киселата реакция, отколкото алкалната.

Интервалът на числената стойност на активната почвена киселинност (рН), в който растенията може да се развиват нормално и да дават високи добиви, е различен за отделни видове.

Градинските растения се развиват най-добре върху почви с неутрална реакция. Има обаче растения като бадема, лавандулата, фасула, розата и др., за които по-подходящи са алкалните почви. Други пък растения като пипера, кестена, актинидията (кивито), боровинката и др. се развиват добре върху кисели почви.

Извършените изследвания през последните години показват , че обработваемите почви постепенно се вкисляват, като за ускоряването на този процес допринасят преком ерната употреба на минерални торове, намаляването на органичн ите вещества в почвата и лошото й стопанисване.

 Усвояване на хранителните елементи според киселинността на почвата