Нормите на торене се определят диференцирано в зависимост от почвените, климатичните, биологичните, агротехническите и други фактори.

phaseolus_vulgaris_nan_009Фасулът съдържа два пъти повече азот и 30% повече фосфор и калий от житните култури, поради което въпреки по-ниската му продуктивност по износа на хранителни вещества почти се изравнява с тях.

За формиране на 100 кг. зърно и съответната вегетативна маса фасулът изнася 5,3-8,8 кг. азот, 1.6-3,5 кг. фосфор, 2.9-8 кг. калий, а 12-13 кг. калций.

Големите колебания в добива на семената и на вегетативната маса и техният дял в общия добив на фасул налагат задължително да се правят химична анализи. Износът на хранителни елементи се определя в края на вегетацията Установено е, че във фаза пожълтяване на долните листа (когато семената са напълно оформени) потребността е най-голяма. Разликата между максималното потребление и износа се дължи на опадане на част от вегетативните и недоразвитите генеративни органи. Според някои автори тази разлика може да достигне 25-30%.

 

Фосфорът повишава устойчивостта на фасула към заболявания, намалява трансиирационния коефициент и благоприятствува развитието на кореновата система.

Недостигът на фосфор затруднява азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии и азотното хранене на фасула. Високите дози фосфор обаче оказват депресиращо влияние на фасула. Торенето с фосфор трябва да се нормира след определяне съдържанието на подвижен фосфор в почвата. При ниско съдържание на фосфор в почвата - под 5 mg на 100 g почва и повишена киселинност внасянето на високи дози фосфорни торове в комбинация с варуване осигурява активна азотфиксация и добър добив при равномерното разпределение на торовете в почвата.

На такива почви фасулът трябва да се засява на следващата година след внасянето на фосфора (8-10 кг. на декар а. в.) и вар - 300 кг. на декар.

При съдържание на фосфор от 5 до 12 mg. на 100 g почва и неутрална почвена реакция торовата норма се определя по балансовия метод.

На почви, които съдържат 15 - 25 mg фосфор на 100 g почва и имат неутрална реакция, торенето не винаги дава добър резултат. Тори се с малки дози (3-4 кг. на декар) Р205 само за поддържане на оптимално фосфорно ниво. На почви, които съдържат над 25 mg фосфор на 100 g почва, не се внася фосфорен тор, защото излишният фосфор потиска развитието на грудковите бактерии.

Азотът играе важна роля за формиране на добива на фасул. Фасулът може да задоволява своите потребности по три начина:

  • за сметка на минералния азот на почвата или на азота от минералните торове;
  • за сметка на азота в семената и в атмосферата;
  • като едновременно използува двата източника на азот.

Третият начин на азотното хранене на фасула е най-целесъобразен, понеже създава възможност за непрекъснато повишаване на продуктивността на посева през периода на вегетацията. В началото, докато няма на разположение биологичен азот, фасулът се снабдява от почвата, а по-късно преминава изцяло или почти изцяло на бактериален азот.

Както недостигът, така и излишъкът на азота влияят отрицателно върху добива на фасул.

Бавното развитие на растенията преди образуване на грудки най-често се дължи на азотен глад. През този период е нужен минерален азот, който плодородните почви и без наторяване могат да осигурят. Ако се налага торене, нормата се определя главно в зависимост от съдържанието на нитрати в почвата. На слабо запасени почви трябва да се тори с 8-10 кг. на декар, а на почви с по-високо естествено плодородие и интензивно торен предшественик - с 4-6 кг. на декар. При засушаване фотосинтетичната дейност се влошава, грудковите бактерии изпитват остър недостиг на въглехидрати и силно намаляват азотфиксиращата си дейност. За фасула, както и за останалите бобови култури, отношението на въглехидратите към азотсъдържащите съединения (С : N) се запазва независимо от осигуреността с азот. Затова с увеличаване на въглехидратите нараства способността на растенията да усвояват минерален и биологичен азот. Следователно всички мероприятия, насочени към активизиране дейността на фотосинтезата, способствуват за фиксацията на атмосферния азот и за усвояването на минералния азот от почвата.

Азотфиксиращата дейност на грудковите бактерии протича нормално при наличие на средно около 1 млн. бактерии в 1 cm3 почва.

Ограничаващ фактор за тяхното развитие е почвената реакция. При рН 5 - грудки не се развиват, при рН 5,5 само 50% от растенията образуват грудки и то дребни, слаби. При рН 6 всички растения образуват грудки, но само 50% от тях са едри, с розов цвят. При рН 6,5-7,5 всички растения имат много едри червеникаво оцветени грудки, което е признак за активна азотфиксираща дейност. Ако 2-3 седмици след поникване на фасула се образуват розово-червени грудки, фиксацията на азота от въздуха протича нормално. Същата проверка се прави и във фаза цъфтеж на фасула. След варуване на почвата с 200-300 кг. на декар негасена вар почвената, реакция може да се подобри с 1,5-2 единици. Целесъобразно е да се направи инокулация на семената на фасула с активни щамове грудкови бактерии, понеже при кисела почва съществуващите щамове имат понижена активност.

Калият подобрява устойчивостта на фасула на бактерийни заболявания и повишава сухоустойчивостта му.

Приема се, че почвените типове у нас съдържат достатъчно калий. Бедни на калий са лочви, в които съдържането му е под 8 mg на 100 g почва, а средно запасени са при 8-17 mg на 100 g почва. Когато калият е над 17 mg на 100 g почва, не се налага внасяне на калиев тор.

Самостоятелното калиево торене не увеличава добива. Най-добър ефект се получава, когато се тори едновременно с азот, фосфор и калий. На най-бедните почви се внася по 6-8 кг. на декар К2О5, а на по-добре запасените -по 3-4 кг. на декар.

От микроелементите върху добива на фасул най-чувствително влияе молибденът.

В количества 5-10 g на декар а. в. той засилва активността на грудковите бактерии, повишава фотосинтетичната дейност и увеличава добива с 20-30%. Молибденът се внася заедно с фосфора и калия. Ниско е съдържанието на молибден, когато е под 0,5 mg на 1 кг. почва, средно при 0,5-1 mg и високо - над 1 mg почва. При средно и високо съдържание на молибден не винаги се повишава добивът на фасул. Оподзолените черноземи, сивите и канелените горски почви у нас се нуждаят от торене с молибден. За 100 кг. семена се използува 1,5-2 1 гореща вода, в която се разтваря молибденова сол.

Фосфорните и калиевите торове и варта се внасят през есента заедно с основната, а азотните - с предсеитбената обработка. От азотните торове най-често се използува амониев нитрат, от фосфорните - суперфосфат, а от калиевите - калиев сулфат. Добър тор е дървесната пепел, понеже освен калий съдържа калций и фосфор. Молибденът се внася чрез полумокро третиране на семената.

Фасулът се влияе от торене с органични торове. Оборският тор увеличава добива на фасул с 25-30% и оказва последействие на пшеницата, следваща фасула. Оборският тор трябва да се внася до 2-3 тона на декар през есента заедно с фосфора и калия , преди дълбоката оран.