Особености на торенето

Торенето е едно от най-важните агротехнически мероприятия за увеличаване на продуктивността при зеленчуковите култури и за повишаване качеството на продукцията. То е пряко

свързано с изискванията на културите към плодородието на почвата, към вида и количеството на хранителните вещества, както и с биологичните особености на всеки вид (характер на кореновата система, развитие на надземната маса и на продуктовите части) и с изискванията към качеството на продукцията.

Чрез торенето трябва да се осигуряват за всяка култура необходимите хранителни елементи за пълно проявяване на продуктивния й потенциал и наред с това да се съдейства за повишаване на почвеното плодородие. Това може да се постигне чрез правилно използване на органичните и минералните торове и чрез внасянето им в зависимост от фазата на развитие на растенията и от динамиката на постъпване на хранителните елементи в тях.

От органичните торове у нас най-широко се използват оборският тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор и торовата течност. Оборският тор се използва както при разсадопроизводството, така и при полското и оранжерийното зеленчукопроизводство. За минимални  норми се смятат 2 – 3 т на декар, за средни 4 – 5 т и за високи 8 – 10 т. Нормите на торене" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">торене освен от културата зависят и от типа на почвата. На леки и песъчливи почви е необходимо да се тори всяка втора или всяка трета година, но с по-високи норми. Оборският тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор се използва за основно торене" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">торене при доматите, пипера, патладжана, главестото зеле и др. и за гнездово – при тиквите, краставиците и др. Кореноплодните зеленчукови култури, с изключение на целината, а луковите с изключение на праза не понасят торене" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">торене с пресен оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор.

В практиката се тори и по време на вегетацията с размит в поливната вода оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор , , или т. нар. торова течност. В случая количеството на използвания оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор е различно за отделните видове. За доматите то е 1,5-2 т на декар, а за пипера 2-3 т.

Минералните ториве влияят по различен начин върху растежа и развитието на зеленчуковите култури, като подпомагат или задържат развитието на едни или други физиологични процеси.

Азотът влиза в състава на много съединения и е основен елемент за играждане на белтъка, поради което играе важна роля в живота на растенията. При излишък на азота се получава буен вегатативен растеж. При ранното полско производство едностранчивото азотно торене удължава вегетационния период и намалява ранозрелостта на културите. Недостигът на азот води до смущение в образуването на хлорофил, в резултат на което растежът на растенията се забавя, добивът намалява и количеството на продукцията се влошава.

Фосфорът влиза в състава на редица ензими, витамини и др. Той спомага за повишаване на добивите и качеството на продукцията, на захарното съдържание и на скорбялата. Освен това подобрява развитието на кореновата система и ускорява узряването на плодовете и семената. Недостатъчното фосфорно хранене задържа развитието на кореновата система, растенията стават по-дребни, листата придобиват синьозелен цвят, цъфтежът, плододаването и узряването закъсняват.

Калият играе важна роля за получаване на високи добиви от зеленчуковите култури. Той оказва влияние върху нормалното протичане на фотосинтезата, върху въглехидратната и азотната обмяна и върху активността на много ензими. Растенията по-лесно понасят краткотрайни засушавания при достатъчно калиево торене.

От азотните торове се използват амониеви, нитратни, амониево-нитратни и амидни торове.

От амониевите торове засега най-широко приложение намира амониевият сулфат (20,5-21,0% N). Той се използва за основно торене на площите през есента, преди засаждането и засяването на салати, спанак, лук и др., а също и за подхранване, като най-добри резултати дава при картофите, доматите, зелето, краставиците и зеления фасул.

От нитратните торове се използват натриевият нитрат (15-16% N), калиевият нитрат (13,5% N) и калциевият нитрат (15,5% N). Те се използват за подхранване на зеленчуковите култури, които понасят алкална реакция (лук, моркови, спанак, салати, пипер, патладжан), а също и на култури, отглеждани на кисели почви.

От амидните торове се използват синтетичният карбамид (46.0% N) и карбамид формалдехидът (38-42% N). Синтетичният карбамид е много подходящ за извънкореново подхранване.

От азотните торове се използва и течният амоняк. Предимствата на този тор са високата концентрация на азот, лесното съхраняване и пронасяне, и равномерното разпределение в почвата.

От фосфорните торове най-подходящи за зеленчуковите култури са бързодействащите – праховидният суперфосфат (16 – 18% P2O5), гранулираният суперфосфат (20 – 22% P2O5) и гранулираният двоен суперфосфат (44 – 46% P2O5). Трудноразтворимите фосфати, като костно брашно (12 – 20% P2O5), се използват по-добре от краставиците и зелето и по-слабо от лука, доматите и зеления фасул. В зеленчукопроизводството костеното брашно се препоръчва за всички почви, като за по-киселите нормите трябва да са по-високи. То не е подходящо за култури, като спанак, салати, репички и моркови, поради неприятната миризма, която може да поемат от него.

От калиевите торове у нас приложение намират калиевият хлорид (49 – 56% К2O) и калиевият сулфат (48 – 52% К2O). Зеленчуковите култури реагират най-добре на торенето с калиев сулфат. Той е необходим за лука, зеления фасул, зелето и морковите и се внася с основната обработка. От калиевите торове може да се използва и растителната пепел. С изключение на бобовите култури всички останали зеленчукови култури реагират добре на това торене и особено пиперът, краставиците и зелето.

Органичните и минералните торове се внасят при основната обработка на почвата и през време на вегетацията на растенията.

Нормите на торене се определят конкретно в зависимост от биологичните изисквания на културата, запасеността на почвата и очаквания добив.

През време на вегетацията зеленчуковите култури се подхранват многократно с цел удължаване периода на плододаване и подобряване качеството на продукцията. При еднократно прибиране, за което е необходимо дружно узряване на плодовете, е по-добре фосфорните и калиевите торове да се внасят с основната обработка, а азотните да се дават наведнъж във вид на подхранване.