Ранните пролетни зеленчуци  (спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън) имат кратък вегетационен период и слаборазвита коренова система.

Това ги прави претенциозни към почвените условия и хранителния режим. Те образуват растителната си маса за сравнително кратък период от време. Ранните пролетни зеленчукови култури (спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън) бързо усвояват хранителните вещества от почвата.

Нужно е почвата да бъде богата с лесно усвоими за растенията хранителни елементи. Ранните пролетни зеленчукови култури се развиват при сравнително неблагоприятни условия: кратък ден, много облачни дни, намалена осветеност, ниски (почвени и въздушни) температури, при по-висока почвена и въздушна влажност. Всичко това влияе върху минералното хранене на растенията и върху  добива и неговото качество.

Тези зеленчукови култури се развиват добре на леки по механичен състав почви. Такива са глинесто-песъчливите или песъкливо-глинестите почви с неутрална (рН 6,2 до 7,2) или близка до нея почвена реакция. Нужно е да се избягват студените, тежки по механичен състав и кисели почви. Количеството на торовете се определя по балансовия метод. Поради това преди основното торене трябва да се направи агрохимичен анализ на почвата, за да се определи нейната запасеност с лесно усвоими за растенията хранителни елементи.

Най-добрите торови норми се определят в зависимост от:

  • резултатите от агрохимичния анализ;
  • добива, който искаме да получим;
  • коефициента на използване на хранителните елементи от растенията.

Амониев нитрат (амониева селитра)

Суперфосфат (троен)

Калиев Сулфат или Калиев хлорид

Спанак

20-30 кг/дка

8-16 кг/дка

10-20 кг/дка

Салата

15-20 кг/дка

20-25 кг/дка

0-20 кг/дка

Репички

15-18 кг/дка

10-12 кг/дка

12-15 кг/дка

Зелен лук

12-18 кг/дка

15-18 кг/дка

10-12 кг/дка

Зелен чесън

12-18 кг/дка

15-18 кг/дка

10-12 кг/дка

Фосфорният и калиевият тор се внасят при подготовка на почвата. При репичките с тези торове се вкарва и азотния тор. Посоченото количество азотен тор при спанака се внася обикновено на два пъти - половината преди засяването на семената, а другата част от него по време на вегетацията на растенията. Спанакът, който е засят в късна есен, трябва да се подхрани, ако преди засяването не е направено торене с необходимото количество азотен тор. Това подобрява храненето на растенията, увеличава растежа им и добива. Подхранване се извършва  и на салата с 10-12 кг/дка амониев нитрат (амониева селитра), а при зеления лук и чесън - с по 15-20 кг азотен тор.

Салата се тори с калий, когато се отглежда на много леки, песъчливи почви и ако предшестващата  я  култура не е торена с калий или оборски тор.

При употреба на пресен оборски тор, не може да се усвоят намиращите се в него органични вещества до минерализирането им и поради  това се влошава минералното хранене на растенията.

Може  и да се влошат вкусовите качества на продукцията под въздействие на тези разлагащи се вещества. При торене на репичките с пресен оборски тор, кореноплодите стават по-груби, с неправилна форма и по-лютиви. Затова при репичките е  за предпочитане оборският тор да се внася при предшестващата ги култура.

Салата, зеленият лук и зеленият чесън е оптимално да се торят с 3-4 т/дка добре разложен оборски тор, който следва да бъде внесен в почвата при есенната й обработка.

Добър резултат се получава и от листното подхранване на тези култури при вегетацията на растенията .

Листното подхранване допълва минералното хранене на растенията, засилва растежа и увеличава добива. Третирането на растенията се прави до 10 часа сутрин и следобед след 16 часа. При мокра листна маса, вследствие на валеж или сутрешна роса, листно подхранване не се извършва.

, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));