Торене на земеделските култури.Особености на торенето и подхранването в оранжериите.


Особеностите на торенето и подхранването в оранжериите се дължат на обстоятелството, че растенията образуват по-голяма растителна маса и дават много по-високи добиви в сравнение с отглежданите на полето. По-дълга е и вегетацията им, често в продължение на няколко сезона и понякога е недостатъчна топлина в почвата и въздуха. Производителите трябва да имат предвид , че когато почвата в оранжериите е с температура под допустимата за дадена култура, растенията могат да се окажат гладни" дори при най-високо почвено плодородие. Затова торенето и подхранването при оранжерийни условия трябва да се основават на точни лабораторни изследвания на почвени проби, на анализ на растителна маса и на визуална преценка на растенията.

Основното торене в оранжериите се извършва през есента преди дълбокото обработване на почвата. При него се внасят цялото количество оборски тор, фосфорните торове и 1/2 до 2/3 от калиевите торове. Само при леки песъчливи почви част от оборския тор в оранжериите трябва да се внася с предпосадъчната обработка през пролетта. Тогава се предпочита разложеният оборски тор. Оборският тор е особено необходим при нови оранжерии, построени върху площи е недостатъчно плодородни и със слаба поглъщателна способност почви. Тогава в продължение на две и повече години трябва да се тори е високи норми оборски тор - до 10-15 т на декар. След това нивото на хумуса се увеличава на 7-8%, което е предпоставка за поддържане на почвената структура, на въздушно-газовия режим на почвата и на активната микробиологична дейност. При постигане на тези стойности на хумуса ежегодното торене е по-малки количества оборски тор (5-8 т на декар) е добра основа за правилното използване на минерални торове.

Винаги трябва да се има предвид, че прекомерното торене повишава солевата концентрация на хранителния разтвор в почвата, което рязко намалява усвоителната способност на кореновата система на растенията. В такива случаи растежът на стъблото се забавя, листата остават по-малки, тъмнозелени, а плодовете нарастват бавно и остават недоразвити.

Азотните торове, чието количество също се определя чрез химични анализи на почвени проби, се използват само за подхранване. Изключение може да се направи при засаждане в оранжериите на втори култури. Тогава с предпосадъчната обработка трябва да се внесат около 1/3 от азотните торове, за да се стимулира бърз растеж и навлизане на растенията във фаза на цъфтеж и плододаване.

Количеството (дозата) азотен тор и интервалът между подхранванията с него са съобразно с културата, запасеността на почвата и нейния тип. Например краставиците са силно, чувствителни към солевата концентрация на хранителния разтвор и затова трябва да се подхранват с ниски дози, но по-често в сравнение с доматите, тиквичките и др. При леки дренирани почви с малка влагоемност и малка поглъщателна способност също се подхранва през по-малки интервали (8-10 дни) и е по-малки дози (10-15 кг на декар). Освен амониева селитра през по-топлия период (след май) добри резултати се получават и при употреба на карбамид.

При подхранването торът може да се даде в сухо състояние, като се разпръсква по цялата площ, в която се развива кореновата система на растенията, а след това леко се оросява. Още по-ефективно е, когато азотният тор се даде разтворен в поливната вода. Затова оранжериите трябва да имат, хранителен възел, където да се подготвят торови разтвори, съдържащи в оптимална концентрация не само азот, но и всички необходими за растенията хранителни вещества, с определена солева концентрация и реакция (рН).

В личното стопанство за подхранване на растенията в оранжериите може да се използва пресен оборски тор размит в поливната вода и даден 4-5 пъти през една-две поливки по 1-1,5 т на декар. На почви с лек механичен състав и с ниско съдържание на хумус това мероприятие дава много положителни резултати.

Необходимо е обаче да се подчертае, че пресният оборски тор, както и азотните торове при прекомерна употреба могат да повишат нитратното съдържание в плодовете до степен, вредна за здравето на човека. Изследванията показват, че за да се избегне тази неблагоприятна тенденция, подхранването, в т.ч. и с оборски тор, трябва да се прекрати близо месец преди масовата беритба. Листната диагностика като метод за регулиране на хранителния режим в оранжериите е особено необходима, когато почвените условия са неблагоприятни за извличане на хранителни вещества, а също и когато кореновата система на растенията е недоразвита или повредена частично от болести и неприятели. Тогава се пръска с разтвор на комплексни торове, съдържащи всички необходими макро- и микроелементи.

За специфичните условия в парниците и в простите култивационни съоръжения хранителният режим, който трябва да се осигури за растенията, има доста общо с основните принципи, прилагани в оранжериите. Все пак трябва да се има предвид, че по-големите колебания на температурата в тях налагат на растенията да се предоставят повече и в по-лесно усвоима форма хранителни вещества.

В култивационните съоръжения понякога се наблюдава вредна за растенията концентрация на въглероден двуокис. Това е по-характерно за парниците и за топлите лехи и гнезда, зареждани с пресен оборски тор. Тогава успоредно със затоплянето по-интензивно се отделя и амоняк. Този газ може да причини пригори по листата. Това се забелязва след подхранване с пресен оборски тор в оранжериите. За да се избегне такова повреждане на растенията, необходимо е зареденият тор да се покрие с торово-почвена смеска и по-късно да се проветрява по-често. Повишената почвена влажност, като забавя в известна степен процесите на разлагане на пресния оборски тор, даден при поливане на растенията, също служи за намаляване на опасността от употребата му в култивационните съоръжения.