Калият заедно с азота и фосфора са основните елементи за храненето на растенията. Ролята на калия за растенията, както и другите необходими за тях елементи, е строго специфична. При растенията калия се намира в йонна форма. Калия се среща главно в цитоплазмата и вакуолите на клетките.
През светлата част на деня, когато в растенията активно протичат всички биохимични процеси, калия се задържа в осветените клетките на растения. През нощта, когато процесите на фотосинтеза спират, част от калия може да бъде освободена чрез корените, така че по-късно, с появата на първите лъчи на слънцето, отново да се абсорбира от растението.
Младите растения съдържат 3-5 пъти повече калий, отколкото старите. Калия е повече в тези органи и тъкани, в които има активни процеси на обмен на веществата и делене на клетките. Лесната мобилност на калия в растенията обуславя неговата реутилизация, придвижвайки се от старите към младите листа.
Физиологичните функции на калия са много разнообразни. Установено, че той стимулира нормалния ход на фотосинтезата, повишава притока на въглехидрати от листа в другите органи на растението, както и синтеза на захари.
Калия увеличава натрупването на монозахариди в плодовете и зеленчуците, увеличава съдържанието на захари в кореноплодните, нишестето в картофите, удебелява клетъчните стени на зърнените култури и повишава устойчивостта им към полягане, а при лена и конопа подобрява качеството на влакната.
Чрез улесняване на натрупването на въглехидрати в растителните клетки, калия повишава осмотичното налягане на клетъчния сок, и по този начин увеличава студоустойчивостта на растенията.
Калия се абсорбира от растенията под формата на катиони и, очевидно, в тази форма остава в клетките, активирайки най-важните биохимични процеси в клетките на растенията. Калия повишава тяхната устойчивост към различни заболявания, както по време на сезона на растеж, така и след прибиране на реколтата, значително подобрява запазването на качеството на плодовете и зеленчуците.
Критично време при потреблението на калий от растенията е в периода на първите 15 дни след поникване. Срокът на максимално потребление съвпада с периода на интензивен растеж на биологичната маса.
За разлика от азот и фосфор, калия се намира повече във вегетативните органи на растенията, отколкото в репродуктивните. Така например, в сламата калия е почти двойно повече отколкото в зърното, а в стеблата на царевица - 5 пъти повече, отколкото в зърното.
Липсата на калий причинява много нарушения в метаболизма в растенията, отслабва дейността на някои ензими, нарушава се въглехидратния и протеиновия обмен, увеличават се загубите на въглехидратите. В резултат на това продуктивността на растението намалява, качеството на продукцията се влошава.
Външно калиевия дефицит се проявява главно в листата на долния слой и те преждевременно пожълтяват, започвайки от краищата, по-нататък краищата стават кафяви, накрая листата умират и се разрушават, те изглеждат като прегорени. Прекаленото хранене на растенията с калий също има отрицателно въздействие върху техния растеж и развитие. То се проявява в появата на бледи мозаечни петна между жилите на листата, които на свой ред стават кафяви, а след това листата окапват.
Регулирането на нивото на калий при храненето на растенията, може значително да повлияе на техния добив и качество на продукцията.