Торене на земеделските култури.Торенето на лука гарантира по-висок добив.


Лукът има сравнително високи изисквания към хранителните вещества. Едногодишният лук е с по-високи изисквания от двугодишния, а лукът за зелено въобще не бива да се тори с азотни торове , за да се опази от натрупване на нитрати. За изграждането на по-голяма листна маса по време на буйния растеж е необходимо по-голямо количество азот и калий. Общото количество на необходимите торове се определя на базата на наличните хранителни вещества в почвата, необходимите количества за отглежданите сортове и планиарания добив. Много обилното, както и късното торене на лука с азот предизвиква буен растеж, увеличаване на добива, удължаване на вегетацията и формиране на недоброкачествени, нетрайни луковици. Поради ненормалното узряване тези луковици загниват по-силно по време на съхраняването им през зимата.

Лукът се нуждае и от оптимално торене с фосфор, който спомага за нормалното развитие на растенията и луковиците. Фосфорът подобрява фотосинтезата на листата и повишава отлагането на по-голямо количество захари. Така процесите на зреенето се подобряват и продължителността на покоя на луковиците се повишава.

За нормалното развитие и получаването на доброкачествена продукция лукът се нуждае и от калий. Калият повишава жизнеността на растенията, способства за формиране на генеративни органи, увеличава устойчивостта им на неблагоприятните климатични условия и на някои заболявания. Заедно с другите елементи той подобрява въглехидратния обмен на растенията и трайността на луковиците.

Проучванията показват, че при минерално торене добивът на лук, отгледан от арпаджик, се увеличава значително. Най-голям ефект се получава от азота, но в комбинация с калия и фосфора. Върху излужен чернозем при неполивни условия торенето с азот увеличава добива на двегодишния лук средно с 8,1%. В години с оптимални валежи ефектът е по-голям и добивът е с 23,4% по-висок.

Фосфорният и калиевият тор се внасят преди дълбоката оран. Половината от определената азотна норма се внася преди пролетното култивиране, а втората половина се дава като подхранване през вегетацията във фаза 3-ти - 4-ти лист.

Торенето влияе върху морфологичните качества и биохимичния състав на лука. Tоренето на лука само с азот води до повишаване на деформациите на луковиците с 12%. Луковиците с разкъсани обвивни люспи са 20%. Поради нарушен биологичен покой при съхраняването се получава най-голям процент загуби от фира и прорастване - 28,7 % от началното тегло.

Обилното торене на лука може да има за последствие натрупване на повече от допустимите нитрати в луковиците или в зеления лук, които са вредни за човешкото здраве. Допустимата норма за съдържанието на нитрати в лука е 500 на 1 кг свежа маса. Тя е еднаква както за зеления лук, така и за луковиците.