Торене на земеделските култури.Хумус - органичната съставна част на почвата.


Хумусът се образува от разлагането на органичните остатъци в почвата, от умрелите растения, животни и микроорганизми. Най-голямо количество остатъци постъпват в почвата от зелените растения - всяка година от многогодишната тревиста растителност постъпват по 700-1500 кг на декар, а от горската растителност - по 300-700 кг. Остатъците от живеещите в почвата животни са 20-50 кг на декар, а от микроорганизмите - около 7 кг. Следователно за образуването на хумуса решаващо значение имат остатъците от висшите зелени растения.

Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес, който протича под влияние на микроорганизмите.

Хумусът не се усвоява пряко от растенията, но при минерализирането му се освобождават редица необходими за растенията хранителни вещества. Ето защо хумусът играе важна роля не само за развитието на почвообразувателния процес и за формирането на почви с по-високо или по-ниско естествено плодородие , но и за проявата на ефективното плодородие. От състава на хумуса зависят до голяма степен свойствата на почвата. Така калциевите хумати създават водоустойчива структура на почвата, с което се подобряват водният и въздушният й режим; хумусът повишава поглъщателната способност на почвата; той е непрекъснат източник на хранителни вещества за растенията и за полезните почвени микроорганизми.

Почви, които съдържат повече хумус, имат по-добри физични свойства, рохкав строеж, по-слаба пластичност, не се напукват силно при изсъхване и лесно се обработват.

Благоприятно количество и състав на хумуса се поддържа чрез торене с органични торове, варуване на киселите почви, правилна система на обработка на почвата, редуване на културите и т.н.