Торене на земеделските култури.Торене с оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор - срокове и норми за торене.


Ефектът от торенето с оборски тор зависи освен от неговото качество и от начините на изваждането му от торището и на заораването му в почвата, още и от срока и нормата за торене.

Изваждане на оборския тор на торището

Необходимо е изваждането на оборския тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор на торището да става на ивици. Ако се извършва по хоризонтални пластове, върху почвата ще се разхвърля разнообразен материал. Изваждането на оборския тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор от торището и товаренето в машините за разхвърляне се извършва с челни товарачи. Извозването на тора се извършва непосредствено преди торенето или през зимния сезон.

Предварително извозеният оборски тор се съхранява на полето във вид на фигури, широки 3,5-4 м, високи 1 ,5-2 м и дълги в зависимост от участъка, който ще се тори.

Разхвърляне и заораване на оборския тор

За извозване и разхвърляне на оборския тор се използват тороразпръскващи ремаркета и тороразпръсквачки. Механизираното разпръскване на тора е равномерно, а голямата производителност на машините позволява то да стане непосредствено преди заораването му. Ако оборският тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор се остави за известно време разхвърлян върху почвената повърхност, той губи голяма част от съдържащите се в него хранителни вещества.

Срокове за торене с оборски тор

Срокът за внасяне на оборския тор в почвата се определя в зависимост от степента на разлагането му, климатичните условия, механичния състав на почвата и културата, която ще се тори.

За равнинните райони на Северна и Южна България на тежки по механичен състав почви най-добър ефект дава заораването на полуразложения оборски тор с дълбоката оран срещу пролетни окопни култури. От извършването на основната обработка до засяването на пролетниците има достатъчно време, за да се минерализира част от органичното вещество и хранителните елементи да преминат в усвоима форма.

За полупланинските райони и при леки песъчливи почви за предпочитане е внасянето на тора през пролетта. Пролетното внасяне се препоръчва и за зеленчуковите култури и тютюна, които се засяват сравнително късно и се налага пролетно преораване, след което може да се внесе оборският тор.

Добре разложеният оборски тор се внася през пролетта с пред сеитбената обработка на почвата. При внасянето му с основната обработка съществува опасност част от съдържащите се в него хранителни вещества да бъдат измити от есенните и зимните валежи.

Норми за торене

Средните норми за торене на полските култури с оборски тор са 2000-3000 кг на декар. В зависимост от почвено-климатичните условия и отглежданите култури тези норми варират. Например на по-тежки и по-влажни почви се внасят по-големи количества оборски тор, отколкото на по-леки их по-сухи почви. На бедни почви ниските норми не дават ефект. При по-висока агротехника нормите за торене са по-големи. Зеленчуковите градини всяка година или през година се торят с големи норми оборски тор - 5000-6000 кг на декар.

Последействието от торенето с оборски тор продължава няколко години (от 3-5 до 10). То зависи преди всичко от механичния състав на почвата. На леки почви то е по-кратко, отколкото на по-тежки. В това отношение значение имат също климатът, срокът и начинът на внасяне на тора, степента на разлагането му и др.