Торене на земеделските култури.Торене с оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор - срокове и норми за торене.


Ефектът от торенето с оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор зависи освен от неговото качество и от начините на изваждането му от торището и на заораването му в почвата, още и от срока и нормата за торене.

Изваждане на оборския тор на торището

Необходимо е изваждането на оборския тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор на торището да става на ивици. Ако се извършва по хоризонтални пластове, върху почвата ще се разхвърля разнообразен материал. Изваждането на оборския тор от торището и товаренето в машините за разхвърляне се извършва с челни товарачи. Извозването на тора се извършва непосредствено преди торенето или през зимния сезон.

Предварително извозеният оборски тор се съхранява на полето във вид на фигури, широки 3,5-4 м, високи 1,5-2 м и дълги в зависимост от участъка, който ще се тори.

Разхвърляне и заораване на оборския тор

За извозване и разхвърляне на оборския тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор се използват тороразпръскващи ремаркета и тороразпръсквачки. Механизираното разпръскване на тора е равномерно, а голямата производителност на машините позволява то да стане непосредствено преди заораването му. Ако оборският тор се остави за известно време разхвърлян върху почвената повърхност, той губи голяма част от съдържащите се в него хранителни вещества.

Срокове за торене с оборски тор

Срокът за внасяне на оборския тор в почвата се определя в зависимост от степента на разлагането му, климатичните условия, механичния състав на почвата и културата, която ще се тори.

За равнинните райони на Северна и Южна България на тежки по механичен състав почви най-добър ефект дава заораването на полуразложения оборски тор с дълбоката оран срещу пролетни окопни култури. От извършването на основната обработка до засяването на пролетниците има достатъчно време, за да се минерализира част от органичното вещество и хранителните елементи да преминат в усвоима форма.

За полупланинските райони и при леки песъчливи почви за предпочитане е внасянето на тора през пролетта. Пролетното внасяне се препоръчва и за зеленчуковите култури и тютюна, които се засяват сравнително късно и се налага пролетно преораване, след което може да се внесе оборският тор.

Добре разложеният оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор се внася през пролетта с пред сеитбената обработка на почвата. При внасянето му с основната обработка съществува опасност част от съдържащите се в него хранителни вещества да бъдат измити от есенните и зимните валежи.

Норми за торене

Средните норми за торене" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">торене на полските култури с оборски тор са 2000-3000 кг на декар. В зависимост от почвено-климатичните условия и отглежданите култури тези норми варират. Например на по-тежки и по-влажни почви се внасят по-големи количества оборски тор, отколкото на по-леки их по-сухи почви. На бедни почви ниските норми не дават ефект. При по-висока агротехника нормите за торене са по-големи. Зеленчуковите градини всяка година или през година се торят с големи норми оборски тор - 5000-6000 кг на декар.

Последействието от торенето с оборски тор" href="http://www.agro-consultant.net/zemedelie/torene.html">тор продължава няколко години (от 3-5 до 10). То зависи преди всичко от механичния състав на почвата. На леки почви то е по-кратко , отколкото на по-тежки. В това отношение значение имат също климатът, срокът и начинът на внасяне на тора, степента на разлагането му и др.