В десетте западни щата, в които се срещат диви коне, незавидната задача за контрол на всичко, свързано с обществените земи (животновъдство, полезни изкопаеми, гори, природозащитници, туристи, дива природа, мустанги и речни басейни), се изпълнява от Бюрото по управление на държавните земи (БУДЗ). То стопанисва 1 000 000 кв.км от непрекъснато променящия се американски Запад, които могат да бъдат „използвани по различни предназначения“. Теоретично би трябвало да има достатъчно пространство за всички предвидени цели, но на практика няма (и никога не е имало) земи, които са били използвани по няколко предназначения – приоритетите са били определяни от съответната епоха.

В Индия съществува една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ – средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса.
Пукнатините в роговата стена на копито са доволно често явление. Причиниите за възникването им могат да бъдат различни: сух рог, притискане на копитото, неправилна постановка на крайниците, къси подкови, неправилно подрязване, използване на дебели клинци при слаби стени , прекомерно изтриване на роговата стена. Лечението на пукнатините е наложително, защото при тях се поразяват чувствителни тъкани, възникват усложнения , съпроводени с окуцяване.
Доналд Макмикън комбинира страстта към ездата с изучаване на физиологията и еволюционната психология. Доналд има научна степен и докторат по физиология на физическата дейност от Тексаския университет в Остин. Д-р Макмикън е бил поканен в Швеция като ръководител на научно изследване по психология на коня, към Шведския ветеринарен университет в Упсала, през 1980-1982. Доналд е преподавал в продължение на много години в Къмбърланд Колидж, който сега е част от Университета в Сидни. Работил е също с проф. Рубен Роуз, по създаване на лаборатория за изследване на конската мускулна сила към ветеринарното училище.
Наблюдавали някога ли сте малко дете да управлява голям кон, изисквайки неговото подчинение? Всички ние сме виждали това и сме се учудвали, макар и за момент. Нашата власт над коня е наистина удивителна, като се вземе предвид размера на човека в сравнение с такива големи и потенциално опасни животни – многократно надвишаващи нашите размери и сила. Ние можем да доминираме просто като поемем лидерството в тяхната стадна йерархия – чрез уверено приемане на старшинството, и след това привикване на коня да ни приеме в тази роля, те остават подчинени. За нас това е естествено – като биологичен вид ние сме особено агресивни и доминантни хищници. Тъй като конете по природа се учат чрез подражание и съперничество, приемането ни на тази роля и настояването нещата да се правят по нашия начин засилва нашето господство.