<strong class=Психология на конете – Част 3" align="left" title="Психология на конете – Част 3" style="margin: 5px; border-color: #000000; float: left;" />Конете могат да бъдат научени на удивителни неща. Не на последно място е това, доброволно да влизат в тесни, тъмни и затворени каравани, при положение, че са клаустрофоби по природа. Или могат да се научат да прескачат високи препятствия с един отскок, когато естествената им склонност е да ги заобикалят. Процесът на обучение е бил описан научно едва през този век, въпреки че хората са наблюдавали отблизо маниерите на животните, които са преследвали в продължения на хилядолетия. Въпреки, че конете са били опитомени преди около 6 000 години, малко принципи са били предадени устно или писмено от древността насам.

Ето какво знаем сега, въз основа на експерименталния подход:

Руският физиолог Павлов е известен със своята, понастоящем класическа, теория за условните рефлекси. Тази теория обяснява много за процеса на научаване. Впоследствие Скинър е разширил идеята до т.нар. оперативно приучаване. През годините на войната тя е било успешно прилагана в много практически тренировъчни задачи. Конрад Лоренц (биолог), също е правил наблюдения върху естественото поведение при животните, като импринтинга (запечатването).

Наскоро биологията и психологията се обединиха върху обосновката за инстинктивното животинско поведение, базирано на първичната мотивация при всички животни за възпроизвеждане на техните гени. Колективно, тези идеи са в центъра на еволюционната психология. В нея има много неща, които са полезни за ездача. Моята цел в написването на този материал, е да се приложи тази теория в практическото обучение и мениджмънт на коня.

Мотивация

Потребностите на коня са в основата си като нашите собствени – движение, храна, подслон, храна, вода, успешно възпроизвеждане, обществото на стадото (закрила и емоционална подкрепа) и безопасност от хищници (или други ситуации, причиняващи тревога). Поведението на животните е моделирано от инстинкти и видоизменено чрез приучаване, в желанието да се задоволят тези нужди. Силният им подтик да се издигнат в стадната йерархия отразява тези нужди. По-силно доминиращите коне ще получат лъвския пай от тези ресурси, а половото доминиране ще осигурява предаването на техните гени. Без съмнение, възпроизвеждането е силен аспект от конската мотивация – дори и при кастрираните коне. Кастратите и доминиращите кобили често проявяват поведение на жребец спрямо другите коне, като например събиране на стадо (табун), борба с новодошлите, включване на другите в стадото и т.н. Отговорът на коня към човека е в голяма степен свързан с нуждата от стадна подкрепа и лидерство. При липсата на емоционална подкрепа в стадото, конят ще гледа към човека, за да му осигури това лидерство. Желанието на коня за одобрение от неговия стаден лидер (ние) е това, което е източника на неговата мотивация. Без тази охота или мотивация, ние не бихме могли да използваме конете така, както го правим. Никаква сила или принуда от наша страна не би могла да застави коня да върви напред, да скача или да тегли каруца, ако той наистина не го иска. Следователно, включването на човека като доминиращ член в стадото (табуна) е критичен елемент от процеса на обяздване, и трябва винаги да бъде поддържано. Това само по себе си е достатъчно да мотивира коня в ролята, която сме му определили, като средство за транспорт и наш партньор в спорта.

Инстинктивно поведение

Цялостното поведение е резултат от сложни невронални изчисления (анализи). В тяхната опростена форма, те се обозначават с термина рефлекси. Рефлексите са невралната връзка между сетивата на животното, неговият мозък и мускулатурата му (за да произведе исканото действие). По-сложните модели на свързване сега се наричат неврални мрежи. Докосването по невнимание с пръста ви до нагорещен котлон е един пример за прост рефлекс. Рефлексният отговор е мигновено отдръпване ръката – толкова бързо, че регистрирате в съзнанието си, че сте се изгорили едва след това! Това не е заучено поведение, то е инстинктивен, безусловен рефлекс. Този пример с изгорения пръст е прост, но важен, тъй като оцеляването зависи от бързото откриване на опасността и предприемането на действия за избягването й. Така, критична се явява скоростта, която е заложена в нервната връзка между рецепторите за болка в пръста и мускулите-флексори на ръката. Това действие се осъществява автоматично, вместо да отива първо в мозъка за интерпретиране (анализ).

Ако помислите за това, то до голяма степен е като много от проявите на конско поведение – например неочакваното отскачане встрани от внезапен плашещ стимул и после побягване, преди да е регистрирал, че това е само едно безобидно парче хартия. Скоростта на реакция от страна на инстинктивните рефлекси е това, което дава възможност на коня да оцелее в дивата природа. Това не е заучено поведение. Не е нужно конят да се е сблъсквал с хищници или да е виждал преди хартия, за да побегне инстинктивно – тези реакции са вградени направо в генетичния му код, с еволюцията на вида. Рискът за коня да побегне без да е нужно е нисък , но рискът свързан със забавяне, за да обмисли ситуацията, е потенциално фатален. По тази причина, поведението на конете е фокусирано върху побягването. В известен смисъл, инстинктите са колективната генетична мъдрост на вида – поне на тези предшественици, успели достатъчно, за да се възпроизведат.

Условни рефлекси

Класическото привикване (към условията на средата) се появява, защото познанието следва като резултат от жизнен опит. Преживяното (опитът) може да модифицира, да разшири или да преодолее инстинктивното поведение. Инстинктите могат най-добре да бъдат представяни като хардуера и оперативните системи на хиляди компютърно-изчислителни механизми, обхващащи мозъка. Теорията за условните рефлекси е възникнала от експериментите на Павлов. Той забелязал, че процесът на храносмилане започвал когато кучетата чуели пазача си, вместо когато изяждали месото, което той донасял. Павлов потвърдил това чрез позвъняване със звънец, когато донасяли месото, като същевременно измервал слюноотделянето при кучетата. Накрая кучетата били така обучени, че той можел да звънне със звънеца и те отделяли слюнка, дори когато пазачът не идвал. Те били приучени да отговарят на заучен (външен) стимул. Експериментите разкрили, че животните се учели посредством асоцицииране – с един изкуствен стимул (като звънеца), настъпващ малко преди техният инстинктивен отговор. Вие също може да обучите едно животно чрез асоцииране, да заместите с един изкуствен отговор първоначалната инстинктивна реакция. По този начин почти всяко животно може да бъде научено на почти всичко – в рамките на неговите физически и психически способности. Конете по-лесно развиват условни рефлекси от повечето животни, поради отличната си памет, силният стаден инстинкт и предсказуемостта на тяхното поведение.

Асоцицииране

Конете се учат чрез асоциативни стимули – когато две или повече събития настъпят заедно по впечатляващ начин или повтарящо се, те правят връзка между тях (асоциират ги). Конят ще очаква тези събития да се случват заедно в бъдеще, в същата последователност. Това приучване е повлияно от биохимични реакции в краткотрайната памет. Една асоциация може да стане здраво фиксирана в постоянната памет, когато рефлексът е подсилен чрез повторение и награда. Следващият етап е да се научи привикналото куче да звъни на звънеца, за да бъде нахранено. Този особен случай Скинър нарекъл „оперативно приучаване”.

Наблюдение и подражание

Един важен и напълно естествен начин, по който конете (и в действителност всички бозайници) се учат, е да наблюдават своята майка и други възрастни в стадото. Те са по природа склонни да им подражават, като се държат по същия начин. От момента на раждането си, вашият кон се е учил как да се държи в табуна посредством наблюдение. Това е обикновена идея, за която много от хората, работещи с коне не мислят, или я смятат за неподходяща (без връзка). Има значение на какво е бил изложен коня в обкръжението си, когато се е учил.

Гледали ли сте някога деца от някой Пони клуб, упражняващи прескачане на препятствия? И как виждайки един-два коня да откажат да скочат, преди да се усетите, половината от конете из цялото място започват да отказват да скачат? Какво мислите е станало в този случай? Наблюдавали ли сте някога млад кон, на когото е бил даден пример за преодоляване на плашещо го препятствие чрез някой по-възрастен и опитен кон, и с удивление сте виждали после как той е прескочил смело? Междудругото, това е най-ефективно ако те са в едно стадо (табун) у дома и новакът вече е свикнал да се доверява на по-възрастния кон.

Аз открих случайно тази идея за подражанието, когато държах няколко от конете си в една съседска ферма. Там стана така, че те можеха да виждат към вътрешния манеж, където другите коне биваха тренирани. Аз редовно кордирах там един по-възрастен кон, преди да започна работа с него. Когато най-накрая отидох да поработя с по-младия кон (кобила) на корда, няколко седмици по-късно, тя се кордираше прекрасно – в сравнение с първия път, когато я взех. Разликата беше изключителна! Единствената причина, на която можех да се сетя да отдам промяната, беше във факта, че тя много често беше виждала как нейният другар по конюшня беше кордиран. Тези коне имаха възможност също да виждат напреднали състезателни коне, работещи в манежа ежедневно, и впоследствие моята обездка значително се подобри. През пролетта аз успях да получа забележителен резултат на теста с коня си. Колко от неговото обучение е било вследствие подражаването на другите коне, които бе видял да работят в манежа, човек би могъл само да предполага – аз съм склонен да вярвам, че е значителна част. Аз със сигурност не бих желал да обучавам младия си кон в манеж, където други коне отказват да прескачат препятствия или объркват нещата – а вие?

Превод: Д. Христова

Източник: www.horsemagazine.com

Agro-CONSULTANT.net