Породата Хановерски кон (Hanoverian) е създадена е през последните 400 години в Германия, в провинция Хановер, чрез кръстосването на местните кобили с жребци от следните породи - Мекленбурска, Холшайнска, Чистокръвна английска, Пруска и незначителен брой Неаполитанска и Андалузка.
Основната причина за създаването на Хановерската порода коне (Hanoverian) е потребността на армията от масивен ездови кон. В началния период работата не била достатъчно организирана с определена развъдна цел. През 1735 г. е създадено държавно жребцово депо. В него започнало отглеждането на избрани по необходимите качества жребци. С тези жребци започнала селекцията на Хановерската порода коне (Hanoverian) в целия район.
Между тях имало около 40 холщайнски жребци, които оказали съществена роля при създаването на Хановерския кон. Жребцовото депо било контролирано от върховните държавни органи. Заведена била племенна книга. На всички новородени кончета били издавали племенни свидетелства. Племенната работа в целия район се ръководела от жребцовото депо. То е диктувало и развъдната програма. В резултат на това сложната селекция в района на Хановер се създава един много-добър тип коне за езда. През 1870 г. жребцовото депо започнало да се попълва с жребци, които били родени и отгледани в района на Хановер и така се слага основата на Хановерската порода коне (Hanoverian). Характено за племенната работа в района на Хановер е това, че основната част от кобилите са на частни стопани. Тези кобили били покривани от жребци, собственост на държавното жребцово депо в Целе.
През 1857 г. била създадена и асоциацията за развъждане на Хановерската порода коне. През същата година е била организирана и племенна книга, в която започнали да вписват всички племенни кобили.
Хановерската порода коне (Hanoverian) има изградена структура със значителен брой линии, като най-известни са - Фердинанд, Агром, Дер Лове, Дусланд, Пик ас, Готард, Абханг I и Сенатор. Хановерските жребци се отличават от другите породи по това, че притежават едър ръст и масивно тяло. Височината при холката на хановерските жребци варира от 165 до 175 см. Отделни животни достигат до 180 см. Обхватът на гърдите им е около 210 см, а на свирката - от 22 до 23 см. Главата на Хановерските жребци е съразмерно развита с масивна костна система. Шията е права, дълга, с добре развита мускулатура. Холката е изразена и добре свързана с гърба. Крупата е овална до леко наклонена. Гръдният кош е дълбок със закръглени ребра. Крайниците на Хановерските жребци са относително високи с много добре развита поясна система и мускулатура. Имат големи добре оформени копита. Ходът на Хановерските жребци е правилен без подчертани недостатъци в постановката.
Хановерската порода коне (Hanoverian) преминават специална система на тренировки. Навършилите 3 години жребци и кобили се събират в специални тренировъчни пунктове и се изпитват в ход, тръс, галоп, впряг и прескачане на препятствия. През тренировъчния период се правят 5 теста, избират се най-добре представителите се Хановерски коне, след което се остават за разплод.
Хановерските коне (Hanoverian) имат спокоен темперамент и леки движения. Тази порода коне се използва както за езда така и за впряг. Като полукръвна порода хановерските коне (Hanoverian) имат добри качества и могат да се използват и в селското стопанство. В България тази порода се използва за създаване на спортен тип коне. За тази цел кобили от Източнобългарската и Дунавската порода се кръстосват с хановерски жребци.
Хановерската порода коне е една от най-известните в Европа. Хановерски кон (Hanoverian) е разпространен в равнинните части край бреговете на Атлантическия океан, Балтийско море и в много други райони на Европа, Турция, Израел и др.