Историята на обездката датира отпреди повече от 2000 години. Предмет на самата дисциплина е хармоничното развитие на физическите възможности на коня. Конят трябва да бъде уверен и в перфектно разбирателство с ездача. Всичко в обездката трябва да бъде леко, естетически красиво за страничния наблюдател и коня да остава под контрол. Древните гърци били първите ,които практикували обездка ,най-вече по време на подготовка за война. Тяхната култура вярвала, че нищо не може да бъде изпълнено вярно и хармонично, без строгата намеса на закона на Вселената.

На всички е ясно, че при съвместното живеене на човека и коня, се поражда общуване. Първо човек общува с коня чрез гласа си и базовите команди, който животните усвояват чрез обучение, като например „стой”, „ходом”, „тръс” ит.н. Коня научава тези думи и ездача се надява той да им отговаря. В същото време човек се научава да разпознава някои звуци, който ползват конете. Той бързо се научава да разбира приветственото цвилене, яростния вик, въпроса:”има ли някой там” и др.