История на обездкатаИсторията на обездката датира отпреди повече от 2000 години. Предмет на самата дисциплина е хармоничното развитие на физическите възможности на коня. Конят трябва да бъде уверен и в перфектно разбирателство с ездача. Всичко в обездката трябва да бъде леко, естетически красиво за страничния наблюдател и коня да остава под контрол. Древните гърци били първите ,които практикували обездка ,най-вече по време на подготовка за война. Тяхната култура вярвала, че нищо не може да бъде изпълнено вярно и хармонично, без строгата намеса на закона на Вселената.

Това е и истинското описание на обездката - коня трябва да се подчинява на желанията на ездача, без обаче ездача да ограничава по някакъв начин неговите естествени движения. За да разберете това ,опитайте се да сравните обездката с рисуването или класическата музика. Художествените творби, през сетивата на познавача са винаги обгърнати с реализъм, красота, винаги са отразени с респект и логика. Същото може да се каже и за класическата музика ,също управлявана от правила за тоналност, резолюция и хармония. Когато общуваме с коня, ние се ограничаваме със законите на природата и физиката. Гръцкият командир Ксенофон ,роден през 430г. пр.Хр. написва най-ранният труд за тренирането на коне, наречен Hipikke ,преведен като: “Ездаческо изкуство”. Гърците не използвали седло и стремена, но историците са убедени ,че са използвали юздечки. Удивително е, че всичко което Ксенофон е написал в книгата си ,е истина и до днес.

Макар че в книгите няма нищо за ранното римско ездачество ,има направени справки с много породи и ветеринарни материали. Историците са сигурни, че римляните се наслаждавали на впрегнати в колесниците, малки пъргави коне, от равнините. След като римската пехота била сериозно заплашена от картагенците, които били снабдени с иберийски коне, и от армиите на Анибал, снабдени със Северно-Африкански коне, римляните започнали да взаимстват иберийския стил на водене на битки и така прехода от пехота към кавалерия бил успешно направен. Иберийско-Келтските форми на битките, използвани от римляните включвали използването на сходни коне, с къса юзда и леко снаряжение. Както гърците, така и римляните яздели с много класическа стойка. Римляните завладяват Гърция през 146г. пр.Хр. и наследяват много от естетическата любов към красотата и симетрията на гърците, изобразена върху керамични съдове, мозайки, ездачески статуи, мостове и акведукти.

Класическата обездка претърпява голям срив когато Рим е нападнат и попада в ръцете на варварите, през 410г. сл.Хр.
Ренесансовият период, водещ началото си от Италия, прострял се и в Европа, връща обездката на нейната родина. С внасянето на малки огнестрелни оръжия, водачите на кавалерията трябвало да променят, своята тактика за битките, за да бъде тя успешна…Испанските, берберските и конете луситано били предпочитани от водачите пред другите породи, заради своите възможности да изпълняват упражнения на звуците на класическа музика.
Към своите тренировки, кавалеристите включили няколко основни движения, на които приучавали конете. Всички тези упражнения били абсолютно необходими, за да задържат коня, на нужното равнище: спокоен, уравновесен и подчинен.
През 1580г. австрийският конезавод започва да внася Липицански коне от Испания, за нуждите на тамошното училище.

Добрите традиции на немската класическа ездова школа,са в голяма степен свързани с Австрия и Унгария, по времето когато те били под обща императорска корона. Германия претърпяла рязка смяна в политиката, по време на 30-годишната война/1618-1648г./ и нуждата от по-добри кавалерийски коне, накарало германците да внесат повече “топла” кръв, в своите развъдни програми.
В края на 18 век изискванията ,на които според германците трябвало да отговаря един кавалерийски кон, били бързина за атаките на галоп, подчинение и събраност, подвижност- за схватките лице в лице и сигурност при препускането по пресечен терен.
В днешно време Германия има огромен успех на състезанията по обездка.
Първите олимпийски игри за Обездка, се провеждат през 1912г. в Стокхолм, Швеция. Те били само за кавалерийски офицери, а тестът включвал способността на коня да върви събран, умението да прави смени в права линия, както и преодоляването на 5 малки препятствия, едното от които било търкалящ се пред коня варел.
В заключение можем да кажем, че гласът на Ксенофон отпреди 2500 години ни кара да разбираме, че единственият начин за постигане на баланс, лекота и хармония ,е прогресът да става методично и с много човечност, и да поддържа коня щастлив и горд от постигнатото!


Източник: В света на конете