Месодайно говедовъдство.
Напоследък по цял свят времето почва да играе номера и косенето и балирането на сено вече не са това, което бяха. Оказа се, че да улучиш през Май или Юни тридневен прозорец за косене и съхнене на сеното си е почти
като попадение на петица от тотото.
Заради постоянното свиване на „прозорците“ започнаха да се прилагат различни методи за ускоряване на добиването на сено – кондиционери и разбухватели при косенето, сенообръщачите станаха задължителни, всички машини се конструират за максимална производителност и т.н.
Въпреки всички тези доста скъпички нововъведения приготвянето на сено си остава хазартен бизнес и загубите често са значителни. Месодайните ферми винаги са били потребител номер едно на сено, но тези проблеми, както и нуждата от постоянен и надежден източник на хранителни вещества ги кара все по-често да се озъртат встрани към други методи за съхранение на тревния фураж. Тези методи са основно традиционно използвания от млекодайните ферми силаж, както и сравнително „новия продукт“ – сенажа. Всеки от тези методи ще бъде описан в отделна статия, но тук ми се ще да посоча основните им различия спрямо сеното и някои особености при храненето с тези фуражи.
КОЕ КАКВО Е
Противно на общото разбиране, силажът не е само нещо, направено от царевица. „Силаж“ се нарича фураж, който при висока влажност (70-90%) е лишен от въздух и с помощта на бактерии (инокуланти) е ферментирал. При ферментацията на силажа се запазва в малка степен протеиновото съдържание, а енергийната стойност нараства благодарение на увеличеният дял на захарите. Силажът задължително се прави от раздробена маса с размери до 6-7 см от фуражна царевица, трева, бобови растения (предимно грах) или фуражни житни растения (овес), окосени в зелено състояние.
Сенажът е продукт, получен при опаковането на тревен фураж, който е балиран с висока плътност при сравнително висока за сено влажност от 40-60%. За получаването му не се влагат добавки (бактерии). При сенажа пак протича ферментация, но за разлика от силажирането протеиновото съдържание остава сравнително високо, докато енергийната стойност не нараства толкова драстично.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ХРАНЕНЕТО
Тук ми се ще да отправя няколко предупреждения към тези от вас, които смятат, че току що са получили решение за всички проблеми при балирането на сено. Първо, технологичните процеси и механизацията за получаване на силаж и сенаж са доста по-сложни и скъпи. Второ, при отглеждането на месодайни говеда по сравнително екстензивни методи включването на силаж или сенаж в храненето би довело до големи усложнения. Причините за усложненията са две:
Ферментиралите фуражи са вкусни за говедата. Ферментиралите фуражи са с висока енергийна стойност.
Нека поясня нещо – когато храните месодайни говеда със сено, те ядат колкото искат и колкото могат (до засищане), което като количество почти винаги отговаря точно на техните хранителни нужди за поддържане на добро телесно състояние. Ако оставите вашите крави на свободен достъп до ферментирал фураж обаче, те задължително „ще се олеят“ с яденето му и понеже не произвеждат големи количества мляко (за разлика от млекодайните породи), усвоената енергия се превръща в мазнини, сиреч затлъстяват като за световно. А затлъстяване на месодайните крави в зимните месеци, когато обикновено те са в напреднала бременност, е сигурен път към катастрофа.
Силаж и сенаж се подават задължително в контролирани количества, подобно на „вързаното хранене“ при млекодайните говеда. Ако искате да избегнете интензивното отглеждане и „връзванията“, ще трябва да смесвате само малки количества ферментирали фуражи (до 60% от дажбата) с доброто старо сено (или слама, там са други чалъми).
Следват две статии за особености при правене на силаж и сенаж от трева и/или бобови култури.
Източник: Алтернативи на сеното – основни познания