Полезна информация за Вашите крави и биволи.

Екстериор на говедата от типа за мляко

Тялото има крушовидна (триъгълна) форма поради относително по-добре развитата

задна част. Главата па кравите е нежна, суха, благородна, добре моделирана, с големи изпъкнали и живи очи, с широко отворени и влажни ноздри. Рогата са средно дълги, тънки и нежни. Шията е тънка, дълга, недобре замускулена и скачена с трупа. По кожата на шията се образуват много и нежни гънки, които се смятат за признак на висока млечност. Геранът е малък и слабо изразен. Холката е тясна, средно висока, остра и добре изразена. Гърдите са дълбоки, но не много широки. Ребрата са съединени с гръбначния сълб под остър ъгъл и с широки междуребрени разстояния. Коремът е обемист и добре развит. Това позволява животното да приема големи количества фураж и да ги трансформира в мляко. Гърбът и поясницата са прави, широки и дълга. Крупата е дълга, широка и равна, крайниците са сухи, здрави и добре поставени. Особено важна е широката постановка на задните крайници с оглед на развитието на голямо и обемисто виме. Кожата е тънка, еластична и със слабо развита подкожна тъкан. При хващане и опъване се отлепва от тялото. Космената покривка е нежна и с типичен блясък, който не се среща при другите продуктивни типове.

Един от най-важните признаци на кравите за мляко е вимето. То е добре развито , обемисто, с жлезиста структура, с чашовидна или със закръглена форма, с еднакво развити четвъртини. Цицките имат цилиндрична или конусовидна форма. При някои породи (Айршир, Джерсей) вимето е издадено силно напред към корема, с което се увеличава обемът му и същевременно се избягва затрудненото движение на задните крайници при голямо виме. Кожата на вимето е тънка, нежна, покрита с нежни къси косми, което улеснява измиването и обслужването му. Млечните вени са силно изпъкнали (релефни). Млечното кладенче е голямо (с широк отвор). За млечни признаци се смятат млечното огледало, хълбокът, междуребрените разстояния и опашката.

Всички органи и системи на говедата за мляко са нагодени главно към производството му. Относителната млечност достига 1000-1200 л, а за 1 л мляко се изразходват малко хранителни вещества.

Екстериор на говедата от типа за месо

При създаването на тези говеда селекционерите са се стремили да развиват максимално частите на тялото, от които се получава повече и по-висококачествено месо. Еднакво са развити предният, средният и задният пояс на тялото, поради което формата му е паралелепипедна. Главата е сравнително малка и суха, с къси рога или без рога. Шията е къса, силно замускулена и добре захваната за трупа. Гърдите са дълбоки, широки и бъчвовидни. Ребрата са заоблени и свързани с гръбначния стълб под прав ъгъл, с малки междуребрени разстояния. Гърдите са дълбоки и широки. Гръдната кост е силно изпъкнала напред и образува голям предгръдник. Холката е ниска, широка и обикновено раздвоена. Гърбът и поясницата обикновено са дълги и много широки. Коремът е добре развит. Крупата е дълга, широка, равна и права. Крайниците са къси и тънки, но здрави и широко поставени. Тялото е силно замускулено. Кожата е рехава и тесто- образна, със силно развита подкожна съединителна тъкан. Космената покривка е груба и покрива неравномерно отделните части на тялото. Вимето е слабо развито и силно окосмено. Млякото на кравите понякога не достига за изхранване на телетата им.

Поради високата си скорозрелост говедата за месо от ранна възраст започват да отлагат тлъстини. Мускулните влакна са прослоени с тлъстини (мраморирани), затова месото им е сочно и вкусно. Кланичният рандеман на младите угоени животни достига 60-65%.

Към този продуктивен тип се отнасят породите Шортхорн, Херефорд, Абердин-агнус, Шароле, Санта Гертруда и др.

Екстериор на говедата от комбиннрания тип

По телосложение (екстериор) и функционални особености говедата от този тип заемат междинно положение. При млечно-месния тип преобладават екстериорните особености на типа за мляко, а при месодайния - на типа за месо.


Още за говедовъдството: