Полезна информация за животните.Брадавиците на млечната жлеза при кравата - малкият голям проблем.

Папиломатозата или

брадавиците, както се наричат в практиката, представляват доброкачествени тумороподобни разраствания по повърхността на кожата. При естествени условия боледува говедото и особено юниците (още по време на бременността). Засяга се преди всичко млечната жлеза. На пръв поглед – „просто едни брадавици” както казват някои, но уви, могат да доведат със себе си много други беди!

Как се появяват брадавиците, откъде идват те ? Причиняват се от папиломавирус (BPV, Bovine papilloma virus), т. е. касае се за зараза ! Съществуват 6 серотипа, за всеки от които е характерна повече или по-малко изразена специфичност в клиничната картина. Серотиповете могат да бъдат разделени на две подгрупи. При въздействие на вирусите от подгрупа А (подтипове 1, 2, 5) се образуват фибропапиломи, съдържащи много съединителна тъкан, а тези от подгрупа В (подтипове 3, 4, 6) формират „чисто” епителни структури, подобни на брадавиците при човек.

Инфекцията се разпространява лесно. Източник на заразата са болните животни. Предаването на вируса се осъществява чрез директни и индиректни контакти. Предразполагащо условие за възникване на папиломатоза са микротравмите и наранявания на кожата и лигавицата, които са входната врата. Инкубационния (скритият) период е от 2 до 6 месеца и зависи от серотипа, вирулентността и количеството на причинителя, входната врата и устойчивостта на възприемчивите животни. След преболедуване имунитетът е доживотен. Не е доказана възприемчивостта от човек.

Клинична картина. При папиломатоза се засяга се най-често вимето (фиг. 1 ), рядко новообразуванията се разпространяват и обхващат големи участъци от кожата (генерализирана форма фиг. 2).

Формата на туморовидните разраствания е разнообразна - кълбообразна, овална, продълговата. Основата им е тънка или широка. Нерядко висят на дръжки. Повърхността им може да е гладка, хълмиста или набраздена, наподобяваща цветно зеле. Големината им е от леща до размерите на юмрук, дори и повече. В някои случаи повърхността на папиломите е покрита с дълги, тънки, иглоподобни рогови разраствания. Тези особености определят папиломатозата като островърха, папулозна, пендикулираща, плоска. Цветът на новообразованията варира от бял до черен.

Съществуват специфични особености в протичането на болестта обусловени от различните серотипове на вируса (Klee 2008). Подгрупа А , , подтип 1, причинява т. нар. островърха папиломатоза. Разрастванията са в областта на млечните папили при женските и пениса при мъжките. Боледуват животни до 2 годишна възраст. Отшумява спонтанно. Подтип 2 засяга едновременно различни телесни части – глава, шия, корем, гръб, т. е. развива се генерализирана форма. Отново възприемчиви са младите животни до 2 годишна възраст. Папиломите могат да нарастнат значително до 30-40 кг., при което повърхността им се разязвява. Това е съпроводено с много неприятна миризма. Вирусите от подтип 5 причиняват образуване на малки фибропапиломи в областта на папилата с големина на оризово зърно. Често те са бели на цвят. С напредване на възрастта се увеличава и честотата на разпространението им.

За серотиповете от подгрупа В са характерни следните особености. Вирусите от подтип 3, причиняват т. нар. атипична папиломатоза. Уязвими са всички възрастови категории. Новообразованията са плоски, кръгли, на широка основа с финни разширения. Срещат се навсякъде по тялото и не съществува тенденция към спонтанното им изчезване (самоизлекуване). Плоските папиломи от подтип 4 се откриват в областта на устните и лигавицата на устата, хранопровода и дори предстомашията. При този вид съществува тенденция към злокачестевено израждане, особено при въздействие на токсините на орловата папрат. За подтип 6 са характерни малките островърхи папиломи на вимето.

Брадавиците са болезнени образувания. В резултат на това се нарушава доилния процес. Животните реагират с отбранителни движения, което създава проблеми при обслужването им. Кравите задържат млякото. Чашките на доилния агрегат не могат да прилепнат плътно до кожата и се нарушава вакуума. Ако се нарани повърхността на новообразуванията, се открива входна врата за инфекция. Всичко това води до мастит и други вторични усложнения (некробацилоза), дори до преждевременно бракуване.

Диагноза Поставя се лесно на базата на типичните клинични признаци. По-трудно е конкретизирането на серотипа на причинителя, което е от голямо значение.

Развой и прогноза Следствие изграждане на имунитет при папиломатоза е възможно да настъпи самоизлекуване, но след един относително дълъг период от време. Предвид протичането на заболяването прогнозата трябва да бъде съобразена с конкретната клинична форма и съпътствуващите усложнения. В тази връзка тя може да бъде благоприятна, при ограничена форма при млади животни.

При наличие на многобройни брадавици при млади животни прогнозата е съмнителна. Докато се стигне до оздравяване изминава доста време, време през което могат да настъпят сериозни усложнения. Ето защо основната задача на фермерите и на гледачите е да гарантират пълното издояване ! Това изисква постоянство, упоритост, специални грижи и внимание ! Тези мерки са оправдани при най-ценните животни. Нещо повече – при тях може да се приложи дори изкуствено пресушаване ! При генерализирана форма, особено при по-възрастните индивиди, когато не съществува тенденция към самоизлекуване прогнозата е неблагопирятна и в такива случаи бързо трябва да се предприемат радикални мерки.

Лечение До този момент не са открити високоефективни и надеждни лекарствени средства за борба. В особена сила това важи за генерализираните процеси, когато възлите са много, на широка основа или когато съществува тенденция към злокачествена метаплазия.

При единичните папиломи бърз ефект се постига, като се изскубват с пинсета, а кървящата основа се изгаря с йодна тинктура, лотаген или кристалчета меден сулфат. Друга възможност е пристягането с конци, което нарушава трофиката им, следствие на което те отпадат. „Изгарянето” с течен азот също представлява ефективна възможност при посочената форма.

Много добри резултати се получават след инжектиране на животните по определена схема с екстракт от прясна папиломатозна тъкан. Тя се изготвя по определена рецепта при лабораторни условия. С променлив успех се прилагат и някои ензимни препарати, както и такива с неспецифична биологична активност – некровейксим, теранекрон. Много руски и български автори (Горанов, Гигов, Никитин) са привърженици на новокаиновата терапия, при което 1% разтвор на прокаин се инжектира в или около изменените тъкани или се прилага венозно по определена схема (60-100 ml през ден).

Локално приложение намират и различни мази  (Rp.: Acidi Salicylici, Acidi borici aa 50,0, Colodii 40,0) с корозивен и деструктивен ефект, чрез които се цели химическото изгаряне на новообразованията (Пранджев, 1966). Опасността да се засегнат и здравите тъкани, разположени в съседство е реална. Образуваните по този начин рани, лесно могат да се инфектират и възпалят.

Народната медицина предлага и други решения – втриване на папиломатозните възли и брадавици с екстракт от невен, папрати или други билки, 30% спиртен екстракт от  прополис, също така и ежедневното им „замразяване” с бучки лед. Чрез последния метод рязко се нарушава изхранването на променените тъкани, което в крайна сметка води до отпадането им. Препоръчват се и средства засилващи имунната система на организма. Като се има предвид, че вирусът атакува най-повърхностните слоеве на кожата, особено уместно е с лечебно-профилактична цел инжектирането на високи дози витамин А.

През последните години съществуват съобщения относно успешното приложение на някои лекарства при лекуване на кожната папиломатоза при кравата. Благоприятен ефект те биха могли да имат и при лекуване на брадавиците на млечната жлеза !

Профилактика Имунизациите с оборно-специфични убити ваксини се използват с предпазна цел при застрашените животни до 2 годишна възраст. При болни пациенти те не ускоряват оздравителния процес. На практика обаче профилактиката е трудно осъществима, тъй като ваксинации не се извършват !

 

 

 

 

Сн. 1 Брадавиците при кравата засягат най-често млечната жлеза

 

 


Още за животните:
Източник: доц. д-р Пламен Георгиев