Полезна информация за животните.Как да осигурим стабилен имунитет на новородените телета.

За разлика от птиците и

многоплодните животни, възпроизводството при едрите преживни и в частност при говедото представлява продължителен процес. Това е едно изкуство. Раждането на теле е събитие. Награда за дългогодишните усилия на всички, които полагат грижи и осигуряват просперитета на фермата или стопанството. Смъртността и заболеваемостта при новородените телета е причина за неефективност и финансови загуби, които фермерите трябва да заплатят. Малцина знаят, че цената на едно теле е по-голяма от финансовия еквивалент, съответствуващ на неговата продажна стойност. Осигуряването на достатъчен брой здрави приплоди, гарантира независимост. Не трябва да забравяме също, че особено за малките еднолични стопанства, новородените телета са обект на по-специални грижи и любов. Може би в известна степен, контакта с животните компенсира и допълва дефицита на човечност, съществуващ в отношенията между хората в нашата страна.

Различните инфекциозни агенти – вируси, бактерии, гъбички, са основните причинители на болестите при новородените животни. Те предизвикват гастроентерити (диариите) или респираторни смущения (бронхопнеумониите). Известно е, че тези болести водят до висока смъртност или пък след това са пречка за нормалния растеж и развитие на младия организъм. Борбата срещу патогенните причинители се осъществява в няколко направления. Гарантирането на адекватна имунна защита на организма, е най-важното, без което всички други мероприятия и средства са обречени на провал.

През първите 5-6 дни след отелването се отделя коластра. През този период в организма на новороденото все още не могат да се образуват факторите на активната имунна защита. За разлика от други видове животни, при телетата, единствено приетата коластра обуславя неонаталния имунитет. В сравнение с нормалното мляко, тя съдържа два пъти повече сухо вещество, пет пъти повече белтъци и най-важното 110 пъти по-голямо количество имунни тела ( албумини и гама-глобулини). Имунните тела, означени още като антитела се резорбират през чревната стена (главно през първите 10-10 часа след раждането) и попадайки кръвта осъществяват пасивната защитата на организма. По-късно, храносмилателната система става трудно пропусклива за имуноглобулините. Количествата на антителата е най-голямо в първите порции издоена коластра, а след това концентрацията им прогресивно намалява. В тази връзка златно правило, което трябва да се спазва е, че първоначалното захранване на телетата с коластра да става най-късно до 3-я, а второто до 10-10-я час след отелването, като общото й количество през този период от време да бъде около 2,5-3 литра. Така заболеваемостта е ниска, а бъдещия прираст не само през първите, но дори до 90-я ден след раждането е отличен (Groenewold 2005).

Невинаги обаче своевременния прием на достатъчно количество коластра гарантира сигурен успех ? Съществуват и някои особености, които трябва да се имат предвид.

Коластрата от по-старите крави съдържа над 20% повече антитела в сравнение с юниците. Във всеки регион, населено място, ферма, дори обор върлуват определени микроорганизми. Попадайки в една нова среда (при покупка например) възрастните и здрави животни изграждат антитела именно срещу тези причинители, които по-късно се отделят и с коластрата. За да настъпи това преустройство е необходимо известно време. В тази връзка през последните два месеца от бременността, кравите трябва да се отглеждат там, където ще се отелят. В противен случай се получава несъответствие, между антителата в коластрата и инфекциозните причинители в околната среда. Новородените телета ще получат неефективна защита и риска от висока заболеваемост и много голям !

В проведени през последните години изследвания (Kaske et al., 2003) е доказано, че ако телета приемат коластра през първите 2 седмици, част от антитела, въпреки че не могат да се резорбират, се закрепват на определени места в чревната лигавица и по този начин гарантират локалната защита срещу инфекциозни агенти. Това е удачно да се прилага във ферми, където процентът на храносмилателните разстройства при новородените е голям.

В условията на практиката е проблемно изхранването на телетата , чиито майки са умрели по време на раждането или нямат мляко. Установено е, че при много къс сухостоен период (под 50 дена) качеството на коластрата е занижено. Същото важи и за случаите когато първото доене закъснее или отелването е през определени сезони (късна зима, ранна пролет, сухо и горещо лято). Тогава концентрацията на антителата е ниско. Противопоказано е изхранването на телета с майчино мляко при мастит.

Тези обстоятелства налагат поддържането на определен резерв от коластра във всяка една ферма. Още повече, че при високомлечните крави количеството й е голямо и значителна част от нея остава неоползотворена. В тази връзка, най-добре е като донори да се използуват стари крави, намиращи се в добро телесно и здравословно състояние. При първото доене, излишната коластра се събира в чисти съдове, след което се замразява във фризер при температура – 20 градуса. Съхранена по този начин тя не губи от своите качества и съдържание на антитела в продължение на месеци. Преди употреба, коластрата трябва да се затопли бавно на водна баня до температура около 310-40 градуса, като за тази цел в никакъв случай не трябва да се използуват микровълнови печки.

В някои ферми през първите 1-3 дни след раждането, телета се отглеждат заедно с майките си, с цел по-голям прием на коластра и нормално протичане на следродилния период при майките. Така разходите свързани с грижите за животните са по-малки. Успоредно с редицата предимства, тази технология крие и някои опасности, които засягат и новороденото. Поддържането на добра хигиена е трудно. Съществуват два субекта – майка и теле. Не би могло да се контролира точно действителното количество приета коластра. При проведени проучвания, някои автори са установили, че в около 40-50% от случаите, отглежданите съвместно с майките си телета, приемат по-късно или в недостатъчно количество коластра. Това важи в особена сила, когато телетата са с намален виталитет (след трудни и забавени раждания). Тогава те приемат по-трудно мляко, тъй като сукателния и гълтателния им рефлекс са подтиснати. В тази връзка се препоръчва поне първите 2 хранения да се извършват с биберон. Това гарантира индивидуален подход, контрол на състоянието и грижи за всяко едно теле, особено важни за по-големите ферми. Разбира се, задължително да се спазва съответната хигиена при подаването на коластрата.


Още за животните:
Източник: доц. д-р Пламен Георгиев