Полезна информация за животните.Заплождане на кравите след отелването.

Общоприето е схващането, че

за да съществува икономическа ефективност от говедовъдството, периодът между две раждания при кравите трябва да е максимум 1 година. На практика това универсално правило е трудно да се прилага винаги. Всяка крава представлява отделен биологичен субект и сляпото съблюдаване на определени шаблони и икономически норми не само че не е възможно, но в някои случаи е дори вредно.

Максимална продукция и от там ефективност се постига когато за организма е създаден необходимият комфорт, при който наследствените заложби и възможности ще намерят своята максимална изява. Във връзка с това често възниква въпросът , кога е най-подходящия момент за заплождане на една крава след отелването. Независимо от полаганите грижи в някои ферми, на практика у нас не се прилага схема за направляване и преценка на репродуктивните възможности на животните след раждане. Подценяват се основни биологични закони, водещо в повечето случаи до пълен крах.

Моментът на осеменяване след раждането зависи от индивидуалните особености на всяко животно. Но все пак основните предпоставки за настъпването на една нова бременност след отелването са:

Своевременното и пълно възстановяване на половите органи. Редовна полово-циклична дейност. Добра телесна кондиция и общо здравословно състояние.

Млечната продуктивност, респективно лактационната крива играят определяща роля върху тези фактори. Високопродуктивните крави се заплождат по-трудно. Голяма част от необходимите хранителни вещества, гарантиращи жизнените функции в организма се отделят с млякото. Във връзка с това пълноценността на дажбата, особено енергийното й съдържание и наличието на достатъчно количество суров протеин в дажбата играе роля при компенсиране на отрицателния баланс. При високопродуктивните крави с дневна млечност над 25-30 литра, през първите осем седмици след отелването, независимо от нейното качество и количество, дажбата не може да компенсира възникналия дефицит. Той се покрива от собствените телесни резерви. Животните видимо отслабват. Всъщност продължителността на този негативен период варира и зависи от абсолютната млечна продуктивност, общия здравословен статус, лактационната крива, качеството и количеството на храната, техниката и честотата на изхранване, двигателната активност, осигуряването на почивка. Между 50-я и 100-я ден, този дефицит може бъде компенсиран, което външно се манифестира с постепенно възстановяване на загубеното тегло.

Особена категория представляват юниците. Когато те се заплодят по-рано, често след отелването все още не са завършили своето телесно развитие. Поради тази причина, в много ферми у нас, месеци наред първотелките не се разгонват. Макар и пълноценна, дажбата не покрива възникналия дефицит.

В стремежа си да елиминират всички негативни обстоятелства, някои фермери се престарават”, което също е вредно. Прехранването с голямо количество концентрирани фуражи предизвиква търбухова ацидоза. Това се избягва, чрез осигуряването на голямо количество люцерново или ливадно сено. Добавянето на този вид груби фуражи гарантира добро здравословно състояние и по-продължително стопанско използуване на кравите. Количеството на суровия протеин не трябва да надвишава 18% в сухото вещество на дневната дажба. Високият процент белтъчини съпроводени с ниска енергийна обезпеченост, най-често предизвиква репродуктивни проблеми и незаплождане. Други вещества играещи съществена роля, чийто недостиг води до безплодие са неорганичните фосфати, готварската сол, ?-каротина, микроелементите.

Първото осеменяване след отелването не трябва да става в никакъв случай по време на периода, когато съществува отрицателен енергиен баланс в организма. И все пак, кои са ориентирите, определящи дали е настъпил подходящия момент за това ? Освен стопански, този въпрос има и здравен аспект. Най-точен отговор може да даде ветеринарният лекар. Няколко са основните параметри, които се контролират.

1. Състоянието на женските полови органи. В случаите, когато раждането е протекло лесно, без травми и усложнения, плацентата е отделена спонтанно до 12-я час, липсват гнойни изтечения и половоцикличната дейност е възстановена своевременно, обикновено не се установяват патологични процеси в половите органи.

2. Лактационната крива. Когато тя е прекалено стръмна, това е свързано с рязко увеличаване на дневния млеконадой и от там до отрицателен енергиен баланс. В тези случаи е необходимо да се изчака, когато ръстът на млечната продуктивност се нормализира. Ако съществуват съмнение относно енергийната обезпеченост на организма би могло да се установят: кетоновите тела в урината и нивото на кръвната захар. За целта съществуват специални тестове. Наличието на кетонови тела говори за отрицателен енергиен баланс, което се съпровожда с ниски стойности на кръвната захар. В тези случаи е необходимо да се коригира дажбата, като се увеличи нейното енергийно съдържание, като се добави царевична ярма, захарно цвекло или меласа. Енергийният дефицит оказва неблагоприятно въздействие върху нивата на различни хормони, участвуващи в размножителния процес.

Необходимо, да се осъществява индивидуален подход към всяко едно животно. При средна млечност е напълно реално периодът от отелването до заплождането да бъде 50-70 дена. Ако съществуват проблеми свързани с раждането и протичането на следродилния период и ако се вземат своевременни мерки, кравите трябва да се заплодят до 80-я ден. А що се отнася за високопродуктивните животни, за рекордьорките, то при тях е необходимо да се осигури почивка и усилията да се насочат към коригиране на дажба, съответствуваща на завишените им нужди.

Ранното заплождане преди 40-я ден е възможно, но в повечето случаи то няма никакви предимства. По-често настъпва ембрионална смъртност, млечната продуктивност е по-малка. Установено е също така, че заплождането след последвалото раждане настъпва значително по-късно. Всичко това е свързано с голямото натоварване на половите органи, обусловено от прекалено скъсения междуотелен период.


Още за животните:
Източник: доц. д-р Пламен Георгиев