Полезна информация за говедата.ШАП по селскостопанските животни - (Aphtae epizooticae). Шапът е най-силно заразната болест по животните, като се разпространява бързо и

неконтролируемо. Възприемчивите животински видове са говеда, овце, кози , свине и елени. В дивата природа боледуват плъхове, таралежи и други чифтокопитни животни.

Вирусът прониква по алиментарен път и на мястото на входната врата ( търбуха при преживните и назофаринкса при хората ) се образува първична афта. След това се наблюдава генерализация на инфекцията с повишаване на телесната температура и поява на вторични афти със специфична локация. При локализация в мускулатурата вирусът може да предизвика дегенеративни проблеми в сърцето. Бременните животни абортират, а новородените развиват виремия със силно увреждане на сърцето и умират за около денонощие.

Последствията от шапа са изключително сериозни, най-вече в икономически аспект. В допълнение на продължително лечение на инфектираното стадо, се наблюдава намален млеконадой поне до следващата лактация. Наблюдават се мастити и цената говедата значително намалява. Характерни са инфектирането на копитата, загуба на копитния рог и куцота. Още повече, възникнало заболяване води до съответни рестрикции на региони и държави и възпрепятстване на свободното движение на животните и търговията.

Причинител на шап

Заболяването се причинява от вирус с отдиференцирани 7 субтипа всеки, от които предизвиква едни и същи симптоми. Различните субтипове ( О, А, С,SAT1, SAT2, SAT 3 и Азия 1 ) могат да бъдат разграничени единствено, чрез експертен лабораторен анализ.

Шапът рядко има летален изход, с изключение на случаите при младите животни, при които смъртта може да настъпи без появата на клинични признаци. По изключение тежко протичане на болестта при по-възрастни животни може да завърши със смърт.

Разпространение на шап

Шапът е ендемичен в различните райони на Азия, Африка и Южна Америка.

Шапът е разпространен в много страни и континенти. В миналото е протичало като панзоотия, но след въвеждането на масови ваксинации през 1955-1960 г. се развива като епизоотии. В Нова Зеландия до сега не са регистрирани случаи на шап. Последния случай в Австралия е регистриран през 1972 г.

Последните три огнища на шап в България са регистрирани през 1966 г. в Малко Шарково, 1998 г. в Симеоновград и в началото на 2011 г. - първично огнище на шап в близост до с. Кости при отстреляно диво прасе и вторични огнища при домашните животни в селата Кости и Резово. И в трите случая се касае за замърсен фураж от Турция.

Инкубационен период

Инкубационният период зависи от щама на шапния вирус, инфекциозната доза и пътя на влизане на инфекцията. При естествени пътища на разпространение на инфекцията инкубационния период може да варира от 2 до 3 дни при висока доза на вируса и до 10-14 дни при много ниски дози.

С цел проследяемост инкубационният период може да варира 7 до 4 дни в зависимост от условията в отделните огнища до 14 дни при регулярните процедури.

Устойчивост на вируса

При нормални условия шапния вирус може да остане активен в околната среда в рамките на няколко седмици, а и по-дълго в присъствието на органични материи, като тор, изсушени животински секрети и инертни материали, като постеля, космена покривка и кожи.

Вирусът може да оцелее до:

50 дни във вода; 74 дни на пасища при 8-18ºС и висока относителна влажност; 26-200 дни в почвата в зависимост от климатичните условия; 35 дни по дървени и метални повърхности, контаминирани с инфектиран серум, кръв или тъкани; 398 дни по дървени повърхности, контаминирани с мазнини.

Вирусът оцелява в органичен тор както следва:

изсушен тор - 14 дни; влажна, прясна тор - 8 дни; течна тор - 34-42 дни при 12-22ºС ;

Нормалното рН на урината активира шапния вирус. Той може обаче да оцелее с месеци в охладени или замразени лимфни възли, костен мозък, вътрешни органи и кръвни съсиреци.

Епидемиология

Основни фактори в епидемиологията на шапа:

Болестта е силно контагиозна, разпространяваща се с аерозоли и движение на инфектирани животни и контаминирани продукти, предмети и хора; Преди появата на клинични признаци от инфектипаните животни се отделят голямо количество вируси; Свинете основно се заразяват, чрез консумация на инфектиран фураж; Свинете отделят голямо количество вирус, чрез респипаторни аерозоли и са основния фактор за разпространение на болестта; Говедата основно се заразяват, чрез инхалация на инфектирана аерозол; Инфектирани овце и кози могат да покажат слаби или невидими признаци на болестта, като по този начин играят важна роля в поддържане и разпространение на инфекцията; Вятърът носи инфектирана аерозол и може да разпространи вируса в зависимост от климатичните и природни особености на региона; Преболедували животни като говеда, биволи, овце, и свине остават дългогодишни носители на вируса (при говедата вирусът може да перзистира във фаринкса над 2 години, а при овцете 9 месеца).

Клинични признаци

Инкубационният период е от 2 до 7 дни. При животните протича винаги остро с някои различия в зависимост от вида. При овцете и козите се наблюдава и бързо оздравяване, а биволите прекарват болестта подостро и даже скрито. Бозаещите малки телета боледуват свръх остро и много от тях умират.

Доброкачествената ( обикновената ) форма започва с повишаване на температурата до 41ºС. Отказват храна, пулсът се ускорява, появява се атония на предстомашията. При отваряне на устата се наблюдава суха лигавица, която е зачервена на петна и топла. Няколко часа по- късно по ръба и гърба на езика, по бузите и устните и по-рядко по носното огледало се появяват афти, които достигат големината на орех. Те бързо се пукат и поради това най-често се забелязват ерозии с неправилна форма. Същите са изключително болезнени и животните отказват храна. Те примляскват, а от устата им изтича точеща се слюнка. Да 3 дни ерозиралата лигавица бързо се възстановява. В същото време в областта на копитата също се наблюдават афти, които бързо се пукат и образуват кафяви крусти. В резултата на това се появява куцота. При лактиращите крави се засяга и млечната жлеза. По кожата на цицките се образуват афти, които достигат големината на яйце. Пукат се бързо и са изключително болезнени. Това затруднява издояването и последва развитие на мастит. Бременните животни абортират или раждат нежизнеспособни приплоди.

Злокачествената ( апоплектична форма ) при говедата завършва със смърт. Дължи се на тежко увреждане на сърдечния мускул и възниква, както в началото на заболяването, така и в процеса на оздравяване. Наблюдава се внезапно влошаване на състоянието на боледуващото животно и бърза смърт. При телетата и други новородени видове животни се наблюдава септисемична форма. Наблюдават се първични афти с бързоразвиваща се депресия, силно изразен гастроентерит, затруднено и учестено дишане.

Клинична картина

Съмнение за шап трябва да възниква при поява на везикули и афти при чифтокопитните животни, като насочваща за диагнозата е комбинацията от следните признаци :

остра куцота при животните; саливация; везикули по устата, копитата и папилите на млечната жлеза; треска; значителен спад на млеконадоя при млекодайните крави.

Говеда

Ранните етапи се характеризират с повишаване на температурата, угнетеност от страна на животните и намаляване консумацията на фураж и вода. Наблюдава се рязък спад в млеконадоя. В рамките на няколко часа обикновено започва образуването на везикули, най-често в предната повърхност на езика и задните части на копитата. На пасището болното животно, обикновено се отделя от стадото и залежава. Характерни са игра на устни и затруднено движение на долната челюст със саливация. По същото време се появяват болките по краката. Животното постоянно лежи и когато е поставено под натиск, се движи изключително внимателно, с широки крачки, по начин сякаш прескача някое препятствие. Обикновено куцотата се влошава. Загубата на кондиция е свързана с треска и отчасти болка в устата, водеща до отказ от храна. Кравите могат да развият везикули по папилите на млечните жлези и оказват съпротива при доене. При обследване на устата в ранни етапи от заболяването се наблюдават везикули по зъбния ръб, от вътрешната стана на устните, понякога в подножието на носното огледало, както и по горната повърхност на езика. Първоначално везикулите са с малки размери, съдържащи течност, като в последствие нарастват до големината на лешник. Две или повече везикули могат да се обединят и формират голяма везикула, понякога покриваща половината повърхност на езика. В последствие везикулите се пукат и остават лезии по кожата. Кожата лесно се отстранява, като остават зачервени подкожни участъци. След пукането на везикулите температурата спада, болката намалява и животните отново започват да приемат храна. Лезиите по краката се развиват по същото време или малко по-късно от тези по устата и устната кухина. Най-често те се наблюдават в задната част на копитата, по коронарните ръбове и между-пръстовото пространство.

Овци и кози

Основните симптоми са внезапна куцота, с един и повече крайници. Животните показват слабост и залежават. Обикновено са засегнати всички четири крайници и при изправяне на животното сякаш

показва страх да върви. Лезии по устата не винаги са забележими. Наблюдават се везикули по коронарния ръб на копитата, както и в между-пръстовото пространство. В случаите, когато няма вторични инфекции от копитен гнилец, копитото е чисто и липсва отблъскваща миризма. В устната кухина може да се наблюдават везикули, най-вече по езика.

Свине

Основен симптом при свинете е внезапна куцота. Животните предпочитат да лежат, а при подтикване към движение, показват болезненост. Везикулите се образуват най често по коронарния ръб на копитата, по петките и в междупръстовото пространство. Те могат да се разрастват по цялото рогово копито, като това може да доведе до загубата му. Лезии по устата не винаги са видими, като везикули могат да се образуват по зурлата и езика.

Зоонозен ефект

Хората могат да бъдат инфектирани с вируса на шапа, чрез кожни наранявания, или чрез устата, при контакт с инфектирани животни или експозиция на агента в диагностичните лаборатории, както и посредством консумация на мляко от болни животни. Човек не може да се зарази чрез консумация на месо от инфектирани животни. Инфекцията при хората протича в лека степен с не винаги проявяващи се признаци, като треска, везикули по ръцете, ходилата и устата. Хората рядко заболяват от шап и болестта не се смята публичен здравен проблем.

Материалът е разработен от експерти на НССЗ

Agro-CONSULTANT.net