Полезна информация за говедата.Българско червено говедо. Развъдната област на Българското червено говедо е в Североизточна България и в равнинната част в Пловдивски и

Пазарджишки район. При създаването на породата е бил използван методът на сложното възпроизводително кръстосване. Изходният материал, използван в началото на породообразувателния процес, е бил много разнообразен.

Говедата в Русенски, Шуменски, Търговищки, Разградски и Силистренски район са имали кръв от Симентал, а в някои райони - от Софийското кафяво говедо. В Добричко, Варненски, Пловдивски и Пазарджишки район говедата са имали кръв от Червеното садовско говедо. През първия етап на породообразуването кръстосването се е извършвало с червени садовски бици. Източник на бици е било чистопородното стадо в земеделското училище край с. Садово.

По-системна и задълбочена племенна работа в стадото е започнала през 1905 г. При създаването на породата Българско червено говедо са участвали породите Англерско, Холандско черношарено говедо и Симентал. По-голямо е било участието на англерските бици, с които се е провеждало последователно кръстосване до IV поколение. Смята се, че англерските бици Ком и Клас са взели най-голямо участие при създаването на породата Червено садовско говедо.

Червените садовски крави и техните кръстоски са се отличавали с висока млечност. Червените садовски говеда и кръстоските им се характеризират с много сухи телесни форми. Това е наложило те да се кръстосат. От 1954 г. за кръстосване са използвани червени стенни и кафяви латвийски бици, а от 1955 г. основна порода подобрителка за създаването на Българското червено говедо е Червеното датско , в която се съчетават висока млечност, добри телесни форми и добри месни качества.

В Българското червено говедо се оформят два продуктивни типа - за мляко и за мляко и месо, които имат различни изисквания за продуктивност по селекционната програма.

Българското червено говедо се характеризира с нежна и здрава конституция. Главата е нежна, суха и добре моделирана. Шията е тънка и дълга, с много и фини гънки на кожата. Холката е средно висока и дълга. Гърдите са дълбоки и средно широки, гърбът и поясницата са дълги и средно широки. Крупата е дълга, широка и равна. Коремът е обемист, но не е увиснал. Хълбокът е голям и празен. Крайниците са добре поставени, но се срещат животни със саблевидни задни крайници. Копитата са здрави. Вимето е голямо и добре развито, с еднакви четвъртини. Косъмът е червенокафяв, с по-светъл или с по-тъмен цвят. Кравите тежат 500-550 кг, а биците - 800-900 кг. Годишната млечност е 3500-4000 л с 3,7-3,8% масленост. По млечна продуктивност Българското червено говедо се очертава като равностоен съперник на Черношарената, но поради сухите си телесни форми и по-бедната мускулатура е на едно от последните места между останалите породи у нас.

С това може да се обясни увлечението за кръстосване на Българското червено говедо с Черношареното говедо.