Полезна информация за говедата.Стопанско значение и биологични особености на биволите. Биволът е твърде примитивно животно, но по стопански качества не отстъпва на

говедото. Работоспособността му е пословична - превъзхожда говедото. В миналото биволът е бил главната работна сила в оризищата и в заблатените места, както и в горските райони за превозване на тежките трупи и на друг дървен материал.

Биволът е издръжлив и невзискателен към храненето. Оползотворява по-добре грубите фуражи и отпадъците от растениевъдството. В сравнение с говедото е по-устойчив към различните заболявания, като туберкулоза, бруцелоза, шап, пироплазмоза и др., и по-малко се напада от вътрешни паразити.

Биволското мляко е по-богато с мазнини, белтъчини, витамини, минерални вещества, млечна захар и др. Поради високото съдържание на сухо вещество и на млечна мазнина от биволското мляко се произвеждат висококачествено сирене и други млечни продукти. Месото на малачетата е нежно, вкусно и висококачествено. В това отношение месото не отстъпва на телешкото. Месото на възрастните биволи обаче е грубовлакнесто и жилаво.

От биволите се получава доброкачествен оборски тор.

Биволът притежава спокоен темперамент, има бавни движения, но при уплаха и опасност за живота му става много буен и реагира бързо с резки движения. Често проявява злонравие, особено биволските бици. Биволите трудно привикват към смяната на гледачите. Поддават се доста трудно на новите технологии, не понасят студовете и реагират добре на затвореното оборно отглеждане в топло помещение.

Биволът има много мастни и малко потни жлези по кожата, затова обича да се къпе в реките и в блатата. Калта полепва по бивола, а солите й разтварят част от мазнините по кожата, от което той усеща облекчение.

У нас биволите се отглеждат от далечното минало и са разпространени в райони около реките и блатистите места в Ловешки, Габровски, Софийски, Старозагорски, Шуменски, Разградски и други райони. Местният бивол, отглеждан у нас, се характеризира с добре развит преден пояс, масивно телесложение, груба костна система, добре замускулено тяло, обемист корем, свлечена и къса крупа. Цветът на космената покривка е черен, но често се срещат животни с бяло петно на челото и с бели косми на опашката. Средната маса на биволиците е 500-550 а на биволските бици - 800-900 кг. Месодайните качества на биволите са сравнително добри. Месото е с тъмночервен цвят и с бяло оцветени тлъстини. Кланичният рандеман на закланите малачета е до 50-55%, а на възрастните биволи - 45-53%.

У нас са разпространени и биволите от индийската порода Мурра. Отличават се с висока млечност (2500-3000 л) и с отлични месодайни качества. Биволските бици Мурра се използват за подобряване на местния български бивол чрез кръстосване. Резултатите от кръстосването са добри. Млечностга на получените кръстоски е с 200-300 л по-висока, отколкото на местните биволици.

, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));