Много пъти съм виждал как се мъчат ездачите със своите коне. Особенно ярко това се откроява при работа в група- когато сравниш с тези, който спокойно се занимават, а някой е вече целия бесен, а конят му по всякакъв начин му се противопоставя.

Веднъж ми се наложи да работя в много голяма група- имаше повече от сто коня. Имаше един сред тях, който буквално се гавреше с ездача си, който пък от своя страна по-силно и по-силно дърпаше повода в опитите си да го спре. Гледайки го известно време аз го накарах да се успокои, да освободи коня от седлото, уздечката и всичко..Ездача седна на друг кон и продължи движението в групата. След няколко минути аз му насочих вниманието към първия му кон. За това кратко време той си беше избрал някъде в средата на групата, спокойно и безопасно, от негова гледна точка, място и беше застанал там с наведена глава и отпуснат врат- конят му се движеше заедно с другите спокоен и удовлетворен.

Ние грешно мислим, че конете не се подчиняват от излишен прилив на енергия, но всъщност те се дърпат напред единствено от желанието си да избягат, на което вие се противопоставяте. Те не усещат така необходимата им безопастност, затова искат да избягат към вкъщи или да вървят плътно до друг кон, за да компенсираттова чувство на незащитеност.

Представете си, че вашите родители вървят бързо напред, а вие с всички сили се опитвате да ги настигнете. В същото време някой ви държи здраво за дрехите и не ви дава да се движите към родителите си. Каква ще бъде вашата реакция? Разбира се, вие ще започнете да се борите до последно, само и само да се измъкнете и да догоните семейството си. Ако вие се чувствате в безопастност само намирайки себлизо до родителите си, то ще се чувствате застрашен с всеки друг, пускайки в действие всичките си защитни сили и възможности.

Удивително е, но всеки път когато конете имат прилив на адреналин, предизвикан от страх, загуба на сигурност и защитеност, повечето ездачи започват неистова борба с животните, натягайки до край поводите. Те не разбират, че по такъв начин те не загасят огъня, а само подливат в него масло. Такива действия имат напълно обратен ефект:паника, обостряне на каустрофобията и поставят задните крака на коня в изключително неизгодна позиция на ездача. Ако конят не може да се измъкне, той ще реши проблема по друг начин- изхвърляйки досадния си и агресивен ездач.

За да се реши този проблем, трябва да първоначално да се разбере седното: конет ви ви дърпа напред не поради факта, че изведнъж се е побъркал или иска да се състезава безпричинно с другите коне. Конят ви просто се е изплашил, почуствал се е незащитен, а понякога дори се е заразил от вашия собствен адреналин. А когато дърпате коня назад, това води съвсем не до набор на нужната ви дестанция, а до съпротивление.

Решение на проблема

Учете коня да се движи с отпуснат повод. Изисквайте да съхрани зададения от вас алюр и заедно с коня си се занимавайте с емоционалната подготовка за съвместна езда. Този проблем, както и много други не идват от конете, а от ездачите им. Научете се спокойно и свободно да седите в седлото с отпусната шия и глава на коня. За контрол използвайте само един повод.

Аз предлагам една „домашна работа”, която да помогне на ездачите да направят ездата в група приятна и безопастна. Позволете на коня си да повърви на напълно отпуснат повод в затворено пространство. Не дърпайте повода, просто го помолете да върви ходом, като го оставите той да решава в кое направление. Ако конят не се подчинява и сменя алюра, вдъгнете леко нагоре ръката си с единия повод( обърнете внимание- повдъгнете, а не опънете назад!) и дръжте в това положение докато коня не се върне на ход. Когато постигнете целта си, незабавно пуснете отново повода. Ако проявите последователност и настойчивост при изпълненито на това упражнение, конят ви много скоро ще достигне до извода, че така приятният „захвърлен” повод, тази свобода и отпуснатост му се предоставят само когато спазва зададения алюр. Когато овладеете тази премъдрост на ход, можете да преминете на тръс и на галоп. След това помолете някой друг ездач да се присъедини към вас на плаца , за да има промяна, която да заучите също.

Много е важно в тази ситуация да позволите на коня си да направи грешка, а не да предвидете ситуацията. Ние всички, и хората и животните, по-добре се учим на грешките си, само така ясно разбираме кое е правилно и кое грешно. Но и вие не трябва да повтаряте собствените си грешки. Когато конят промени алюра, не се зацепвайте с двете си ръце в повода! Меко и спокойно вдигнете нагоре едната ръка с повода и почакайте, докато конят не си спомни какво означаваше това. Ако повдигането на повода не предизвика никакви спомени в течение на три-пет секунди, леко извийте врата му и го накарайте да спре. След това започнете отново. Не се разтройвайте- скоро ще проработи! Целта на това упражнение е да накра коня да престане да сменя самоволно алюра, а също така ще прибави доза подчиение към вашите молби срямо него.

Повечето ми ученици съвсем спокойно яздят в група само на юарче или просто на въженца около шията на конете им. А един мой ученик в своите седемдесет години придоби такъв изключителен контакт с коня си, че всяка година по традиция правеше обиколка от тридесет мили без каквито и да е приспособление на коня си. Не трябва да си мислите, че цялата работа е в някаква специална подготовка на коня, най-важнота е всъщност подготовката на ездача. Когато човек започва да се отнася към коня си ласкаво, внимателно и разумно, тогава и коня с лекота ще приема маниера на стопанина си.

Обърнете внимание, че аз не настоявам вие непременно да яздите само на връвчица! Целта на тази статия е друга. Аз искам да започнете да се интересувате от възможностите, който можете да придобиете от общуването с конете. Не си струва да се пренебрегват, защото всички тези упражнения водят след себе си един добър контакт; морална, емоционална и физическа подготовка към всякакви обстоятелства и сложни ситуации. Подгответе се за една разходка, научавайки се да използвате само един повод за контрол- и вашият кон ще забрави, че някога е искал да ви изхвърли от гърба си!

Автор: Пат Парели Превод: Ренета Томова
Източник: В света на конете